Валутният съюз се нуждае от федеративни структури, тъй като в противен случай няма да оцелее. Поради тази причина следващият президент на Европейската централна банка (ЕЦБ) трябва да върви по нови пътища, анализира Силвейн Бройер в статията си във вестник "Цайт".

Може би предложението звучи цинично, но всъщност е зов за помощ. Вярвам, че най-добрият кандидат за наследник на Жан-Клод Трише би бил някой американец, отбелязва автора на статията.

Без съмнение в Европа има надарени личности с необходимата квалификация, но предизвикателствата, които предстоят на новия ръководител на ЕЦБ, изискват основно преосмисляне на идеята за същността на валутния съюз. Европейските икономисти не признават тази необходимост, която обаче американските им колеги разпознаха отдавна.

Не можем да си затваряме очите пред икономическата и политическа действителност в еврозоната. Проблемите с Гърция, Испания и Ирландия със сигурност не са разрешени, а само отложени за известно време. Държавите в криза не само са изправени пред недостиг на ликвидни средства, но и са тежко задлъжнели. В това отношение малко неща могат да се променят, дори чрез желязна бюджетна дисциплина. Тези страни няма да успеят да изчистят дефицитите си, тъй като вече не могат да продават на другите промишлени стоки.

Секторът на промишлеността в тези държави се сви толкова много след създаването на валутния съюз, че вече се равнява на около едва 12 % от брутния вътрешен продукт (БВП). Тенденцията към деиндустриализация не може да бъде обърната и е естествена последица от въвеждането на еврото. Във валутен съюз, в който разменната функция на парите се използва максимално, протича естествен процес на регионална специализация. Промишлеността се пренася там, където намира сравнителни предимства - например, към Германия.

Гърция никога не е била промишлена държава, а и валутният съюз не може да допринесе за развитие в тази насока. Дори точно обратното - благосъстоянието на едно европейско семейство просто е по-високо, ако то пътува през отпуската си до Гърция с германски автомобил. Бремето на един испански строителен работник е по-малко, ако той може съвсем законно да събира пенсионни точки на германски строеж. Да се иска от Испания, Ирландия и Гърция да повишат конкурентоспособността си чрез намаляване на заплатите, за Германия може да има две последици - на първо място, германските стоки вече да не могат да се продават в тези страни и второ, има дори опасност промишлеността да се пренесе в тези региони.

Ако искаме мир и благополучие в Европа, трябва да приемем да живеем в истински валутен съюз, а не в политико-икономическите структури на миналото. При функционална интеграция на Европа, както някога се изрази един от бащите на Римските договори, еврото никога не би било цел, а само средство за политическото обединение. А еврото вече се доказа като ефективно средство. Нека само помислим, с чии кредитни средства са финансирани "строителните чудеса" в Испания и Ирландия.

Европейската периферия само след десет години се превърна в център на дейността на германските и френски банки. Интеграцията на финансовите пазари насърчава разпространението на риска в пространството на валутния съюз, заключи някога професор Робърт Мъндел от Колумбийския университет

Сега да погледнем САЩ. Федеративната държава на Съединените американски щати отдавна се отказа от съставяне на статистики за икономическите резултати на отделните региони. Просто защото след 150 години опит с валутен съюз е установено, че е безсмислено да се сравнява търговският излишък на Мичиган с дефицита на Флорида. Федералното правителство полага усилия да оптимизира бюджетната политика - целта е товарът на населението да се намали чрез "игра" с данъчните приходи и федерални трансфери.

Ако някой американски щат е в тежко икономическо положение и американски работник загуби там един долар от разполагаемия си доход заради икономическите условия, то бюджетната политика на САЩ има грижата до осигури трансрегионална компенсация от 40 цента.

Още в началото на 90-те години американски икономисти стигат до заключението, че Европа няма да може дълго време да поддържа еврото, ако не развие федеративни структури, подобни на тези в САЩ.

Нека не се заблуждаваме - след тази критика еврозоната оцеля, само защото не бе подлагана на големи икономически шокове. Днес положението е съвсем различно. Времето за големи дискусии отмина.

При тези условия следващият президент на ЕЦБ трябва да покаже готовност да управлява институцията като "кредитор от последна инстанция" за страните членки. Защото точно това ще стане - има голяма вероятност страните от периферията да не успеят да намалят със собствени сили дефицита си до обявените неотдавна целеви равнища, тъй като държавната им задлъжнялост спрямо БВП ще продължи да нараства до 2017 година.

Следващият президент на ЕЦБ ще трябва да преработи традиционния пасаж за бюджетната политика от речта си на месечните пресконференции . Ще трябва да призовава не само към национална бюджетна дисциплина, но и енергично да настоява за политическа интеграция в смисъла на федеративна Европа.

Схващане за същността на валутния съюз, което днес е рядкост в Европа, но е обичайно от другата страна на Атлантическия океан.