Банките в Централна и Източна Европа са изложени косвено на финансовата криза, доколкото основната част от тях най-често са собственост на водещи европейски банки, сочи изследване на Commerzbank.

Сред най-рисковите страни са посочени Унгария и балтийските страни, а с умерени такива – България и Румъния.

Ползваемостта на финансови услуги в страните от ЦИЕ все още е относително ниска, но се наблюдава трайно повишение на ръста на кредитирането, което през последните години е на ниво от 30-40%. Изключително висока е възвращаемостта на собствения капитал на банките в региона, достигаща нива от 20-25%, коментират още от банката.

Банковият модел в региона се фокусира предимно на рентабилните търговски заеми, като банките-майки дават приоритет на развитието на клоновата мрежа в локациите с най-голям потенциал за ръст.

Като тенденция се наблюдава трайното повишение на съотношението заеми-депозити, което вече е при нива между 120 и 150%.

Относително ниско е това ниво в страната ни, като то възлиза на малко над 100%. Най-високо е в балтийските републики Латвия и Естония съответно при нива от 250 и 200%. Това е и един от факторите, които карат специалистите да изразяват притеснение за тези пазари.

Най-ниското съотношение заеми-депозити е регистрирано в Чехия, Словакия и Турция, при нива малко над 60%.

По отношение на чуждестранната собственост на местните банки, почти всички са собственост на чужди финансови институции в Словакия, Чехия и Естония. Над 80% е това съотношение и за България.

Най-ниска е участието на международните финансови институции в банковата система на Турция, където процентът е едва 40%, като страната е следвана от Латвия, където участие имат чуждите банки в близо 60% от банковата система.

Като цяло страната ни попада в рисковата група за макростабилност поради високото ниво на дефицит по текущата сметка. Като процент от БВП страната ни се нарежда на предпоследно място преди Латвия с над 20% от БВП. Най-ниско е това съотношение в Чехия, Полша и Словакия.

Финансовата ни система е косвено защитена от липсата на експозиция към чуждестранни облигационни емисии, тоест тя е относително затворена.