Като алтернативна надзорна мярка и когато се налага с оглед поддържането на достатъчен собствен капитал, БНБ може да изиска от банките да ограничат размера на променливите възнаграждения на лицата, които работят в тях. Това реши парламентът като прие на първо четене предлаганите от правителството промени в Закона за кредитните институции, предаде БТА. Промяната е част от европейската директива за ограничаване на бонусите в банковите институции.

Депутатите отхвърлиха законопроекта на Волен Сидеров, който регламентира регулиране на максималния лихвен процент по кредитите и лизингите.

В проекта на Министерския съвет е предвидена възможност БНБ да сезира Европейския банков орган в случаите, когато съответните компетентни органи не й сътрудничат при осъществяване на надзор на консолидирана основа и когато не може да бъде постигнато съвместно решение между компетентните органи по въпроси, свързани с надзора върху банкови групи и финансови холдинги, които осъществяват дейност в няколко държави членки.

Депутатите приеха към информационната система на централната банка за паричните задължения на клиентите към банките, към финансовите институции, да се добавят и платежни институции и дружества за електронни пари, отпускащи кредити по реда на Закона за платежните услуги и платежните системи.

Мнозинството не прие предложението на Волен Сидеров БНБ да преизчислява два пъти годишно средния лихвен процент, а оттам и максималния кредитен процент. Според становищата на БНБ и министерството на финансите административното регулиране на размера на максималния лихвен процент по кредитите е в противоречие с българското и европейското законодателство, нарушават се и няколко члена на конституцията.