„Цената на сделката за БАКБ ще бъде съобщена в момента, в който е финализирана. Това ще стане, след като БНБ и КЗК дадат разрешение", каза Цветелина Бориславова в интервю за в. Труд. Тя допълни, че се водят преговори за придобиването и на останалия дял от 31%, който държи фондът Грамърси.

През декември 2010 г. Бориславова продаде и последния си дял в капитала на СИБанк - 16%, на мажоритарния собственик на банката - белгийската група Кей Би Си, срещу 141 милиона лева, а от понеделник (16 май) официално е собственик на 49.9 на сто от капитала на Българо-американската кредитна банка.

На въпрос какво е текущото състояние на банката, Бориславова отговори:

„Нормално за ситуацията на обща криза. Но вече се наблюдават първи признаци на оживление. Тази година ще има ръст на брутния вътрешен продукт, наблюдава се и раздвижване на пазара на недвижими имоти, което ми дава основание да смятам, че ще успеем да постигнем добър финансов резултат".

„Загубите на БАКБ от над 17 милиона лева за миналата година са заради провизиране на лоши кредити, което е адекватна реакция на всяка банка в условия на криза", допълни Бориславова:

През първото тримесечие на тази година ръстът на лошите кредити спря, което показва, че конюнктурата се подобрява. Рано е да говорим за годишен финансов резултат. Чака ни много работа - преструктуриране, промяна на кредитния портфейл, модернизиране на банката и въвеждане на нов тип услуги. Всичко това трябва да доведе до добри резултати.

Гледам на този проект стратегически, т.е. дългосрочно. В състояние съм да работя дълго и упорито, за да постигна една цел и съм го доказала с дейността си досега. Така че хоризонтът до края на годината за мен не е съществен. Нека да мислим за следващите 3-4 години".

На въпрос защо реши да се върне в банковия сектор Бориславова отговори:

Донякъде е стечение на обстоятелствата, но няма нищо случайно. Винаги съм казвала публично, че секторът на финансовите услуги е в полезрението на фонда CSIF, който ръководя. За мен "банкер" не е професия, а призвание. Това е работа в подкрепа на развитието и тя носи полза за хората. Надявам се, че има какво още да дам в тази област.

„В настоящия момент все още оценката на степента на риска е висока и това се отразява върху лихвите. Има признаци за намаляване на риска, но те все още не са достатъчно стабилни", коментира Бориславова по въпроса може ли да се очаква спад на лихвите. Излизането от кризата става бавно и това е причината и лихвите по кредитите да спадат доста бавно.

Секторите на икономиката, които ще изиграят ключова роля за оживяване на кредитирането, ще са: туризмът, селското стопанство, инфраструктурата, комуникациите, енергийната ефективност.

Ще има връщане към по-балансирано кредитиране и по-балансиран пазар, но не можем да очакваме да се върнат условията на кредитиране отпреди кризата, допълни Бориславова.

Спестяванията на населението са около 28 милиарда лева и се увеличават, което е индикатор, означава ли, че не сме излезли от кризата. Един от показателите за излизане от криза е българинът да започне да управлява активно парите си. Поне още половин година ще трябва да се оглеждаме, за да видим какво става в света и как то се отразява в България. След половин-една година ще се разбере и кои са добрите мениджъри, чийто бизнес ще генерира ръст, смята още банкерката.