Домакинствата и нестопанските организации, които ги обслужват, държат на депозити в банките над 25 млрд. лв. По последни данни на Българската народна банка, спестяванията ни продължават да растат въпреки кризата.

По данни на Световната банка по-малко от една трета от българите си позволяват лукса да пестят. Близо една трета дори казват, че имат дългове. Следователно финансовото богатство на българите включва едва 20-тина процента от населението. По предварителни данни на Централната банка, ръста на депозити на годишна база за тази година ще бъде 13%.

Депозитите на българите до юни възлизат на 25 млрд. лв.. Същевременно кредитите на населението намаляват, защото отпускането им стана значително по-трудно.

Икономистите обясняват, че пестим не защото сме богати, а защото ни е страх за бъдещето си. Свободните пари не се инвестират, а се спестяват на влог или вкъщи. Потреблението намалява, оттам и свежите пари за икономиката.

„Тогава, когато станат оптимисти отново домакинствата и желаят да наваксат за пропуснатото потребление, е напълно възможно спестяванията като агрегат, отново да започнат да намаляват. В смисъл - хората стават по-спокойни, склонни са дори да изтеглят преди спестени суми и да ги ползват за сегашно потребление", каза Боян Захариев, Институт "Отворено общество".

Големите депозити и инвестиции в жилища са положителна стъпка, само когато икономиката процъфтява и доходите ни са по-големи от нуждите и разходите. Ситуацията у нас е точно обратната - по-ниски доходи, по-ниско потребление и по-малко пари за харчене.

Източник: бТВ