Комисията за защита на конкуренцията реши, че чл. 56 и чл. 62, ал. 5 от Закона за кредитните институции (ЗКИ) и Наредба № 22 за Централен кредитен регистър на БНБ не противоречат на разпоредбите на Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), съобщиха от регулатора.

Производството е образувано по искане за становище от ОМВ България. Според дружеството законовата уредба и наредбата ограничават свободния достъп до Централния кредитен регистър (ЦКР) на търговски дружества, предоставящи кредити на трети лица.

Това ги затруднява при изчисляване на кредитния риск и дължимите обезпечения по кредитите и ги поставя в неравностойно положение по отношение на банките и финансовите институции на пазара на кредитиране.

При изготвяне на своето становище КЗК взе предвид, че банките и небанковите финансови институции, които са задължени да подават определена информация към регистъра, на практика участват в създаването на този информационен продукт. При ползването на данни от ЦКР те се подчиняват на правилата за опазване на банковата, професионалната, търговската и лична тайна.

Комисията отчете, че дейността по кредитиране, осъществявана от търговските дружества, е съпътстваща основната им стопанска дейност, за разлика от банките и финансови институции. В този смисъл са налице съществени разлики в характера на кредитните услуги, предоставяни от двете категории стопански субекти, и не би могло да се твърди, че е налице неравнопоставеност между тях.

КЗК взе предвид и факта, че ЦКР има единствено спомагателна функция при оценката на кредитния риск, а информацията в него би могла да бъде получена и пряко от кредитираното лице или от други публични регистри.

Анализът на КЗК е подкрепен и със заключенията на Европейската комисия, направени в Секторния анализ за банкирането на дребно. Според Комисията достъпът до централен кредитен регистър за компании, различни от банки или финансови институции, следва да бъде преценен с оглед на националните правила за защита на личните данни.

Нещо повече, подчертава се, че широкият достъп до данните в регистъра води до риск за кредитния рейтинг на определени потребители пред една група кредитодатели в случай на забава на плащания към друга група кредитодатели.

В заключение КЗК прие, че евентуалното предоставяне на достъп до ЦКР на търговски дружества, извън посочените в ЗКИ, може сериозно да накърни интересите на кредитополучателите и да създаде възможност за неправомерно използване на защитена информация.