Европейските лидери вчера решиха да гарантират новите банкови дългове и да използват парите на данъкоплатците, за да задържат банките в затруднено положение на повърхността, в опит да спрат най-големия срив на европейските фондови пазари от последните две десетилетия и да предотвратят рецесия, информира Bloomberg.

На среща, председателствана от френския президент Никола Саркози, лидерите на 15-те страни от Еврозоната изготвиха безпрецедентен план за стабилизирането на кредитните пазари и спирането на паниката сред инвеститорите.

Основните мерки, които бяха оповестени, са: обещание да бъдат гарантирани до края на 2009 г. дълговите иструменти, издавани от банките, които имат падеж до пет години; разрешение на правителствата да купуват дялове от банки; и ангажимент да рекапитализират основните банки в затруднено положение.

Европейските банки са отписали 226.8 млрд. долара от общо 635-те млрд. долара отписвания в световен мащаб, откакто колапсът на пазара на високорискови ипотеки в САЩ даде началото на пазарната криза през миналата година, показват данни на Bloomberg.

Вчерашното споразумение спомогна за прекратяването на обезценяването на еврото, което беше достигнало 18-месечен минимум спрямо долара. Европейската валута се оскъпи с 1.5% и се разменяше срещу 1.3607 долара, което беше най-голямото поскъпване от 22 септември. Еврото също така поскъпна с 1.6% спрямо йената - най-много от 19 септември. Единица от европейската валута се разменяше срещу 137.05 йени.

От изявлението, направено след срещата, не стана ясно колко ще похарчат правителствата или размера на банковите активи, оценени като рискови, което, в крайна сметка, остави неясноти по отношение на това колко ще струва всичко това на данъкоплатците. Тези цифри ще започнат да се изясняват днес, когато Франция, Германия, Италия и други страни обявят националните си мерки.

Срещата на лидерите от Еврозоната беше втората председателствана от Саркози в последните осем дни, което е знак за скоростта, с която кредитната криза парализира Европа, разтърсвайки основите на банковата система и заплашвайки Еврозоната с първата рецесия от въвеждането на общата европейска валута през 1999 г.

Често критикувана за това, че обръща прекалено голямо внимание на инфлацията, Европейската централна банка рязко обърна курса миналата седмица, намалявайки лихвените проценти за първи път от 2003 г. в ход, координиран с Федералния резерв на САЩ и четири други централни банки.