Глобалната финансова криза не подмина банковия сектор в Европа, който дълго време се възприемаше като пример за стабилност и надеждност. Проблемите с ликвидността и кризата на доверието "сковаха" финансовите потоци, карайки голяма част от европейските частни банки да поведат война за оцеляване, залог за която са лоялността на клиентите и държавните помощи, пише руският в. "Утро" в обзор за събитията от последните месеци.

Тези обстоятелства сериозно повишиха напрежението в банковия сектор в Европа, провокирайки истинска война за клиенти и както следва от това- за ликвидност. Началото поставиха Ирландия и Исландия, заявявайки за държавна подкрепа за своите банки и нанасяйки с това сериозен удар на банките в съседни страни- в случая Великобритания. Тя от своя страна беше оставена без избор и принудена да предприеме същите мерки, нанасяйки съкрушителен удар на исландската банкова система.

Банковата война се разпространява по целия континент, като сега в нея се оказаха намесени България и Балтийските страни, пише изданието, което обаче не уточнява кои банки в страната ни визира.

В най-тежка ситуация се оказа Латвия, която беше подложена на истинско шведско нашествие. Около 46% от банковата система на страната се контролира от двете най-големи шведски банки Swedbank и SEB. Ударът по латвийската банкова система беше нанесен на 20 октомври, когато правителството на Швеция представи план за финансова помощ на финансовия сектор на страната, като помощта за банките възлезе на 152.2 млн. евро, беше създаден антикризисен фонд и предоставени държавни гаранции по кредитите.

Държавната подкрепа на Швеция провокира отлив на депозити от единствената изцяло латвийска банка Parex bankа, чиито акционери от своя страна се обърнаха за помощ към латвийското правителство.

Това е пример как всяка страна е принудена да предостави мащабна подкрепа за банките- системообразуваща финансова структура, в отговор на протекционистични действия на правителствата на съседни страни, пренасяйки банковата война от място на място в Европа.