Ако България бъде приета в еврозоната, лихвените нива ще паднат, макар и не драстично.

Това коментира Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на "УниКредит Булбанк" и член на УС на Асоциацията на банките. Той бе сред участниците в конференция на тема "Икономически и политически предизвикателства пред присъединяването към еврозоната".

Присъединяването ще бъде фактор, който ще помогне лихвените нива по кредити и по депозити да бъдат по-близки до тези в еврозоната, заяви Хампарцумян. Докато имаме лев и курс на лева към еврото, винаги има несигурност дали този курс няма да се промени, дори и да имаме политически консенсус, че курсът няма да се променя, добави той.

Това, което е важно, за да бъдем успешни и с евро, и без евро, е предприемчивостта, заяви Хампарцумян. Той каза, че България трябва да се насочи към развитие на производство за износ, а масовото изграждане на мощности, работещи с възобновяеми енергийни източници, трябва да бъде подложено на дебат и ограничено. Според Хампарцумян тази индустрия не е подходяща за България, защото производството на енергия от възобновяеми източници трябва да се субсидира от публичните финанси.

България оцеля във финансовата криза, без да получи подкрепа нито от Европейската централна банка, нито от Федералния резерв, нито от никой друг, за разлика от страни като Дания, Швеция, Австралия, Южна Корея, Бразилия, които получиха финансиране. Това заяви Георги Ангелов, старши икономист от института "Отворено общество" в София. Ние се справихме сами и показахме, че всъщност не внасяме риск в системата, а сме стабилна страна, която може да се справи с риска, отбеляза Ангелов.

Може да се мисли и за реформа при тълкуването на Маастрихтските критерии, особено по отношение на инфлацията, защото в новите страни в ЕС има бързо икономическо развитие и те трудно отговарят на този критерий, посочи Ангелов. По неговите думи остава възможността и за едностранно въвеждане на евро, която и в момента се случва.

Можем да въведем фискални правила за забрана на бюджетни дефицити или поне на големи фискални дефицити, предложи той. Ако продължат сегашните фискални политики на страните от еврозоната, тя може да не просъществува достатъчно дълго, за да влезем в нея, добави той.

Източник: БТА