Изборът покупка или наем никога не е основан на икономическата логика. За мен това винаги е бил въпрос на личен избор и култура, коментира в интервю за Profit.TV Емил Вучков, директор „Пазарна и продуктова политика“ в МКБ Юнионбанк и допълва:

„В исторически план винаги цените на имотите са се движили с тези на наемите. Дори и да е имало някакви колебания в определени моменти, дългосрочно те се движат заедно. Когато цените са високи и наемите са високи.

Въпросът за живот под наем е въпрос на избор на гъвкавост. Хора често живеят под наем, за да могат да се преместят, ако си намерят по-хубава работа, да се преместят в друга част на града и т.н. Други предпочитат да си купят жилище и да знаят, че си е тяхно, дори и да го изплатят след 20-30 години, да го оставят на децата и внуците.

Лихвите по кредити се понижават от известно време. Те са на нива от преди кризата, това се отчита при всички кредити - и за гражданите, и за фирмите. Този факт е напълно нормален и се предопределя от ръста на депозитите. Банките имат ликвидност, а търсенето на кредити все още е ниско.

Нормално, на пазарен принцип, падат и цените на депозитите и кредитите. Това е доказателство, че в България работи много добре пазарният механизъм. Аз очаквам тази тенденция да се запази и лихвите по депозитите и кредитите да продължат да се понижават“:, прогнозира Вучков.

Банките нямат отношение към въпроса за данъка върху лихвите по депозитите. Това е решение на правителството и въпрос на данъчната политика.

Лихвата е един доход, който хората получават за това, че държат парите в банката. Ние, като банка, решаваме колко да е този доход, а правителството решава с колко да бъде обложен той. Имаме много клиенти от чужбина и дори българи с чуждестранно гражданство, на които от години им начисляваме и удържаме данък от 10%, коментира Вучков.

Все още Централна и Източна Европа запазва конкурентните си предимства спрямо другите развиващи се икономики. Освен ниската цена на труда, която вече не е и толкова ниска, налице е близостта до ЕС и все по-голямата интеграция на страни с ЕС. Освен България и Румъния, се говори за Хърватия, Сърбия и Македония. Не на последно място е и доброто ниво на образованост, владеенето на чуждестранни езици и др. В тази насока очаквам интересът към страната ни да продължи от чуждестранните инвеститори.

Трудно е да се отличи конкретен сектор в икономиката, в който фирмите теглят най-често кредити. Може би като такъв може да се посочи земеделието. В него има много фирми, които от години се развиват и представят добре, получава субсидии и това, разбира се, ги прави ухажвани от банките.

Експортноориентираните компании са други добре развиващи се.

На практика обаче имаме клиенти от всички сектори, дори и строителството, има много фирми, които работят по инфраструктурни проекти, има и хотели, които получават кредити за обновяване и т.н.

Банките трябва да са там, където са клиентите. Последните години клиентите бяха повече в интернет, а в момента са все повече в смартфона или таблета.

Особено родените след 80 година в момента навлизат в икономически най-активната си възраст, а те обичат новите технологии. Така за банките остава опцията или да присъстват в смартфона, или да ги няма изобщо. Тенденциите сред банките в момента са да се развива мобилното банкиране, защото нямаме друг избор, заключи Вучков.