Фискалният резерв може да бъде изхарчен до две години, изчисли икономист

1085
Фискалният резерв може да бъде изхарчен до две години, изчисли икономист

Фискалният резерв не трябва да се харчи в такива несигурни времена. Това е една рискова операция, която изкуствено ще държи лихвите на сравнително високи нива. Държавата трябва да спре да се занимава с популизъм и да се концентрира върху основните си функции – трябва да осигури стабилност и добра среда за бизнес. Тогава лихвите сами ще си паднат. Това коментира пред БНР Йордан Матеев, главен редактор на списание "Форбс".

Той добави мнението си, че в момента, в който чуждестранните инвеститори видят, че България успява да балансира бюджета си и че има много по-благоприятен бизнес климат от страните от региона, тогава ще започнат да се увеличават инвестициите и заетостта, икономиката ще започне да расте, след което лихвите ще започнат да падат.

Данните на БНБ показват, че не само през януари, но и през декември лихвите по кредитите са тръгнали леко нагоре. Трябва да изчакаме и данните за февруари, за да видим дали това покачване ще се превърне в тенденция, посочи Матеев. Според него са няколко обясненията за това покачване на лихвите:

Първо – ако погледнем какво показват котировките на т.нар. CDS-и, които показват до колко има риск България да фалира. Данните показват, че те са на доста високи нива, много по-високи от предходните месеци. През февруари тези CDS-и падат. Ноември и декември имаме най-високите нива от началото на 2009 г.

Другото обяснение не е свързано с конкуренцията, а по скоро с това, което прави държавата. Моите изчисления показват, че ако държавата продължи да харчи фискалния резерв със същата скорост, с която го прави от 2009 г. насам, след 2 години страната ни ще остане без фискален резерв, а това е един от сериозните буфери по време на криза. Намаляването на фискалния резерв увеличава риска.

Другото нещо, което увеличава риска, е от 2 месеца насам постоянната кампания от страна на Министерството на финансите да убеди българското общество, че средствата в Сребърния пенсионен фонд, които също са част от фискалния резерв, трябва да бъдат инвестирани в държавни ценни книжа.

Третото нещо е, че бюджетният дефицит продължава да бъде сравнително голям за една по принцип рискова страна. Това няма как да не се отрази на риска. Всички тези фактори обединени, доведоха до това покачване на лихвените нива“.

Според него е абсолютно некоректно да се сравняват лихвите в Гърция, Германия, Австрия с тези в България.

„Всякакви изказвания и намеци за още по-сериозно регулиране на банковата система респективно може да има нюанс за повишаване на лихвите“, смята анализаторът Радослав Пашов.

Това, което не се казва за риска в България, е, че страната ни за изминалата година е една от първите 4 държави с най-нисък темп на растеж на риска, най-нисък темп на растеж на CDS-ите. Какво се получава - CDS-ът временно започва да се качва, това се използва като претекст рискът да се повишава и да се вдигат лихвите. През 2009, 2010 и 2011 г. навсякъде почти тенденцията е обратната – рискът беше голям за Европа, но там лихвите спаднаха. Тенденцията за тези няколко години е надолу. В България трендът е нагоре. Оправданието винаги е рискът, коментира той.

Пашов не смята, че има картелно споразумение между банките за съзнателно поддържане на високи лихви. Анализаторът добави още: Процесът е двустранен. Правителството създава една среда. Оттам другите икономически субекти трябва да поемат. В момента ми се струва, че просто се упреква всичко, което прави държавата и се казва, че не е достатъчно.

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg

Пазари

% Стойност
  • SOFIX 666.450 -0.43%
  • BGREIT 114.370 0.05%
  • BGTR30 539.310 -0.06%
  • BGBX40 128.280 -0.17%
Ask Bid
  • EUR/USD 1.1957 1.1958
  • GBP/USD 1.3540 1.3541
  • USD/JPY 111.3830 111.3950
  • USD/CHF 0.9590 0.9591
  • USD/CAD 1.2196 1.2198
  • AUD/USD 0.7993 0.7994
  • USD/BGN 1.6355 1.6359
Ask Bid
  • DOW JONES 22272.51 22276.51
  • S&P500 2499.86 2500.36
  • NASDAQ 4705.68 4706.68
  • CAC 40 5223.29 5225.29
  • DAX 12551.36 12553.36
  • FTSE 100 7243.17 7244.67
  • ПЕТРОЛ 50.13 50.19
  • ЗЛАТО 1312.07 1312.57
  • СРЕБРО 17.37 17.40

Видео