Гръцката криза и България

В края на юни и началото на юли гръцката икономика бе изправена пред сериозно предизвикателство. Липсата на ново споразумение с международните кредитори доведе гръцкото правителство до невъзможност да посрещне дължими плащания по външния си дълг и до просрочване на дължимо плащане към МВФ, а след това и към Европейския механизъм за финансова стабилност (EFSF).

Опасенията, че предстои излизане на Гърция от Еврозоната, достигнаха своя пик. Това сочи анализ на Българска банка за развитие (ББР) за второто тримесечие на 2015 г.

Гръцкото правителство обяви, че ще проведе референдум, на който гръцкият народ трябваше сам да реши дали да приеме оздравителната програма, срещу която международните кредитори щяха да сключат новото споразумение. ЕК обяви, че ще се наложи да изчака решението на референдума и действията на гръцките институции след това, за да поднови преговорите по евентуално ново споразумение.

В резултат на цялото това отлагане на решителните и необходими действия на гръцкото правителство, се засили бягството на вложители от гръцките банки и институциите бяха принудени да въведат капиталов контрол, за да се избегне колапса на банковата система в страната.

Това от своя страна изправи реалната гръцка икономика през извънредни трудности, като съществено бе нарушена ликвидността на гръцките фирми и домакинства и бяха затруднени разплащанията между икономическите агенти, става ясно от анализа на ББР.

Въпреки че референдумът каза „не” на ново споразумение, гръцкото правителство пристъпи към нови преговори с ЕК и беше приета нова, трета, спасителна програма, която осигури нов финансов ресурс, който да посрещне предстоящи плащания по гръцкия държавен дълг, както и за недългови разходи на правителството през следващите месеци, докато държавните финанси на Гърция отново се завърнат към нормалното си функциониране.

Срещу това гръцкото правителство и парламент се задължиха да провеждат решителна програма за намаляване на бюджетните разходи през следващите години, както и да проведат приватизация, която да спомогне за намаляването на гръцкия държавен дълг.

С това бе преодолян острият етап от гръцката криза, но дали започна „лечението” на нейния хроничен характер, тепърва предстои да се прецени. Това, което е от особена важност за нас, е по какъв начин почти пълното блокиране на банковата система в нашата южна съседка и сериозните затруднения, пред които бяха изправени гръцките фирми и домакинства, се отрази на българската икономика.

Каналите на влияние на гръцката криза върху българската икономика са преки (по линия на външната търговия, туризъм, ПЧИ, търговски банки, потоци на хора) и опосредствани, най-вече чрез динамиката на курса на еврото към останалите основни валути и чрез репутационния ефект върху страната, породен от опасенията на външни инвеститори от прехвърляне на „заразата” на нестабилност от гръцката икономика към други икономики, имащи по-тесни връзки с гръцката.

По линия на външната търговия

Гърция е един от основните външнотърговски партньори на България. Тя е едновременно страна-член на ЕС и съседна държава от Балканския полуостров, двете групи страни, имащи най-високи дялове в българската външна търговия. Според данни на БНБ Гърция е на пето място по страни сред дестинациите на българския износ през последните пет години (2010-2014 г.) и на седмо място по страни като източник на внос за същия период.

Делът на гръцката икономика в българската външна търговия е съответно 7.1% и 5.% в българския износ и внос за последните пет години. През всичките години на периода 2010-2014 г. България е на излишък във външната си търговия с Гърция, като акумулиран за целия период този излишък е на стойност от 1.19 млрд. евро.

Предварителните очаквания бяха, че нарушената ликвидност и разплащания между икономическите субекти в Гърция ще доведе до затруднения в реалната икономика, откъдето ще намали търсенето на гръцките производители към българските им контрагенти, а оттук и до спад на българския износ за Гърция.

Не толкова явни бяха очакванията относно динамиката на гръцкия износ, в частност за България. От една страна, затрудненото търсене на вътрешния пазар би стимулирало гръцките производители да търсят реализация на стоките си на външните пазари. От друга страна, нарушеният производствен процес би могъл да компрометира изпълнението на сключени сделки и оттук да доведе до загуба на съществуващи клиенти, смятат анализаторите на ББР.

Данните на НСИ за външната търговия показват, че през второто тримесечие на 2015 г. се наблюдава значителен спад на външната търговия между България и Гърция както по линия на вноса, така и по линия на износа. Българският износ за Гърция номинално е намалял с 33.9%, а вносът на България от Гърция е намалял с 39.2% в сравнение с второто тримесечие на 2014 г. В резултат на това излишъкът ни в търговията в Гърция е намалял с около 13 млн. евро, но все пак търговията ни се запазва на излишък.

Петте стокови групи с най-голям дял във външната търговия на България с Гърция (2010-2014 г.)

По-голямата част от продуктовите групи в търговията между двете страни отбелязват номинален спад на годишна база през второто тримесечие. Продуктовата група с най-голям дял както по линия на вноса от Гърция в България, така и по линия на обратния поток на стоки, е „Минерални горива, минерални масла и продукти от тяхната дестилация”, която представлява 20.1% от българския внос и 11.8% от българския износ за Гърция.

Обемите на търговия в тази стокова група намаляват както по линия на вноса (-67%), така и по линия на износа (-33.6%). Все пак, трудно е да се прецени, доколко спадът в този случай се дължи на кризата в Гърция сама по себе си и до колко на ценови ефект, тъй като през втората половина на 2014 г. и от началото на 2015 г. цените на течните горива рязко спаднаха.

Другите стокови групи, които са сред петте групи с най-голям относителен дял в българския износ за Гърция през последните години, са суровини за хранително-вкусовата промишленост (житни растения; мазнини и масла от животински и растителен произход и продукти от тяхното разпадане), дървесина и облекла. От тези продуктови групи най-голям номинален спад отбелязват облеклата, а най-малък – суровините за хранително-вкусовата промишленост.

Сред петте групи с най-голям дял в българския внос от Гърция (освен минералните горива, масла и техните продукти) са пластмаси и пластмасови изделия; облекла; чугун, желязо и стомана; мед и медни изделия. От тези групи най-висок номинален спад на годишна база отбелязват облеклата, а двете групи на металите и техните изделия са почти незасегнати от кризата в Гърция, като дори вносът на мед и медни изделия отбелязва ръст от 29% през второто тримесечие на 2015 г. спрямо същото тримесечие на 2014 г.

Изводът е, че гръцката криза е довела до свиване на външната търговия между двете страни, но сумарният ефект върху търговското салдо между двете страни е минимален (между 10-20 млн. евро).

Освен това, стоковите групи с най-голямо значение за българския износ за Гърция (течни горива, суровини за хранително вкусовата промишленост) лесно биха могли да бъдат пренасочени към други пазари, което да намали влиянието на събитията в Гърция върху динамиката на българския износ.