Статистиката за депозитите в банките, която показва увеличаване на спестяванията, е типичен случай, който можем да разглеждаме като „бутилката е полупразна или полупълна“. Това каза Левон Хампарцумян, председател на Управителния съвет и главен изпълнителен директор на УниКредит Булбанк в предаването „Още от деня“ по БНТ снощи.

Той беше поканен да коментира актуални теми като ръста на депозитите в банките, лихвите по кредитите и депозитите, предстоящия преглед на качеството на активите и ролята на реформите за повишаване на усещането за стабилност и предсказуемост на средата.

„От една страна, спестяванията са резерв, който незабавно може да се използва от хората, ако те станат уверени в средата, и да имаме растеж. От другата страна, това означава също и че хората се чувстват относително несигурни, средата им се струва непредсказуема и предпочитат да спестяват – това, което се казва „бели пари за черни дни.“, коментира банкерът.

Във връзка с ниските в момента лихви по депозитите, той обърна внимание на факта, че лихвите в целия свят са ниски.

„Не би трябвало да разглеждате лихвите по влоговете като мотивация за спестяване. Мотивацията за спестяване в банките и увеличаването на депозитите е друга – тези пари са на сигурно място. В един буркан няма такава сигурност, а и вероятността парите в него да ги изядат мишки, да стане пожар, да ги откраднат, става по-голяма“, каза Хампарцумян.

Банкерът припомни, че в момента лихвите по всички групи кредитни продукти са по-ниски, отколкото през 2006-2008 г. „Размерът на лихвата е само един от компонентите в решението за вземането на кредит. Преди кризата, при по-високи лихви от сега, знаете какъв ентусиазъм имаше за заеми – заради влизането в ЕС, заради бума на недвижими имоти. Хората се считаха за достатъчно уверени в себе си и в бъдещето си, за да взимат кредити.“, каза банкерът.

Според него много важно за увереността на хората е да се направят институционалните реформи у нас. „Трябва това, което правим със съдебната състема, здравеопазване, пенсии и т.н., да събужда достатъчно доверие в очите на хората, за да могат те да си кажат – да, ние ще инвестираме и ще потребяваме.“

На въпрос на водещия дали са взети достатъчно мерки „обицата КТБ“ да е затворена страница в българската банкова история, Хампарцумян обясни, че „грижите за стабилността на системата и поддържането й в добро здраве са задача, която никога няма да свърши“.

Според него усилията на обществото и на институциите, които трябва да се грижат за това в силно регулирания банков бизнес, не трябва никога да спират. „Мисля, че в момента и регулаторът и екзекутивът на държавата, тоест министерството на финансите, правителството, правят необходимото, за да се следят нещата по много по-професионален начин, откокото е правено преди.“, каза Хампарцумян.

Той потвърди, че в момента тече подготовка на банките за прегледа на качеството на активите. „Прегледът на активите ще е един допълнителен печат за качество. УниКредит Булбанк вече е минавала подобен тест в рамките на паневропейския тест. Тогава България се падна да бъде една от държавите, които бяха избрани.

Но по принцип не би трябвало да имаме опасения от тези стрес тестове в системата. Защото това не е някаква присъда. Това е малко по-задълбочено изледване. Ако някъде в системата евентуално се намерят слабости, се дават предписания и срокове тези недостатъци да бъдат поправени или избегнати. Така че не очаквайте, че ще се събудите една сутрин и ще чуете някакви бомбастични резултати“, каза Хампарцумян.

На въпрос защо чуждестранните инвеститори заобикалят България банкерът обясни, че апетитът за инвестиции в тази част на Европа е по-нисък като цяло, отколкото преди 7-10 години.

„Ние сме малък пазар. Трябва да бъдем нещо като Холандия, Сингапур, Прибалтика. Проблем е, ако на международно ниво за нас не се говори като за стабилно място с ефективна администрация, с лесни процедури, с квалифицирана работна ръка.“, обясни банкерът.

Той обърна внимание на факта, че „за съжаление по-голямата част от инвестициите, които ние виждаме, са в сектори за относително ниско квалифицирани хора, защото ние най-квалифицираните кадри ги губим навън и имаме реален демографски проблем.“ По думите му този проблем ще бъде сериозно задълбочен, ако максимално бързо не инвестираме в подобрение на образователната система.

По темата за въвеждането на еврото Хампарцумян каза, че не вижда причина Прибалтийските държави или Словения да бъдат успешни в такива проекти, а ние не. „Трябва да се организираме колкото се може по-бързо да тръгнем по пътя за влизане в еврото. Мисля, че правителството и БНБ са наясно с това“.

Той припомни, че може да се счита, че еврото е заменило лева още от 1997 година и настройването на цените спрямо еврото отдавна се е случило.

Водещият Димитър Цонев покани госта си да коментира последните класации на фондация „Херитидж“ и вестник „Уол стрийт джърнал“ за икономическа свобода, в която България влошава позицията си, и проучването „Индекс на мизерията“ на проф. Стив Ханке, където сме в средата от 90 държави. Хампарцумян обясни, че класациите се базират на серия от допускания, някои по-достоверни, други по-малко, които слагат различните държави под общ знаменател по дадени критерии.

Според него при всички случаи е хубаво е да се подобряваме по тези критерии, защото говорим за проучвания, които са си извоювали международен авторитет. „Крайното инвестиционно решение на един инвеститор никога не се базира само на такива класации“, обясни Хампарцумян.

„Може да сте много хубав и интелигентен човек, но ако облечете един мърляв костюм и вие ще се чувствате зле, и хората ще ви възприемат зле. Такива класации са точно козметиката около една държава или една икономика, която позволява да си покажем силните страни. С класации не можем да решим проблем. Те са инструменти за индикация на проблем, ако има такъв, не за решаване“, смята банкерът.

Той обърна внимание на това, че в България сме относително по-бедната част, но от най-развитата част на човечеството.