Искров: В банките има пари, търси се бизнес

2177
Искров: В банките има пари, търси се бизнес

Иван Искров държи вече втори мандат кормилото на българските банки. През последните години на него се падна тежката задача да ги преведе през световната финансова и икономическа криза. Гуверньорът на БНБ винаги е следвал консервативна политика и е бил пестелив на думи. В навечерието на банкерския празник 6 декември той даде интервю за в. "Стандарт", за да коментира предизвикателствата пред България на фона на финансовата буря около нас.

- Г-н Искров, завършваме годината в доста напрегната социална обстановка. Прави се пенсионна реформа, срещу която има силен протест. От вашата позиция какви са плюсовете и минусите на готвения проектобюджет 2012?
- БНБ следи за макроикономическото управление на страната, в т.ч. състоянието на дълга и финансовата стабилност. Относно бюджета - водещо за нас е доколко той е прокризисен или стабилизиращ за финансите на страната. И неслучайно подкрепяме няколко последователни правителства особено с изявите си в чужбина, които независимо от трудностите водят консервативна фискална политика. Похвалното е, че и този бюджет, и то във време на криза, вдъхва на българските и международните инвеститори и наблюдатели предсказуемост със заложения 1,3% бюджетен дефицит. Изключително важно в условията на несигурност на международните пазари би било скоро да се постигне и балансиран бюджет. И второто, което сме препоръчвали на правителството, е да използва всяка възможност за сериозно попълване на фискалния резерв. Нека не забравяме, че през 2013 г. предстоят сериозни плащания по външния дълг. От регулярните ни разговори сме наясно, че правителството осъзнава това. Що се касае до секторните политики, това не е в мандата на БНБ и никога не сме се изказвали по бюджета в тази му част. Това е работа на политиците.

- Гърция събуди тежка криза в Европа. Въпреки задлъжнялостта си съседите имат по-висок стандарт. Защо България е "отличник" по макропоказатели, но доходите ни са най-ниските в Евросъюза?
- Нека не забравяме кой откъде тръгна! Гърция вече 30 години е част от ЕС и разполага с подкрепата на един мощен икономически съюз. България е в него от 4 г. Но не е само това - гърците не ограбиха и не затвориха голяма част от предприятията си, както стана при нас през 90-те години. Ние забавихме и процесите на либерализация и повишаване на конкурентоспособността на икономиката. След кризата през 1996-97 г. България започна от много ниско ниво. Тогава брутният продукт на глава от населението в България беше 25-26% от средния за ЕС. Сега е 43-44%. Т.е. имаме силно наваксване. Знам, че много хора тук недоволно ще ме репликират, но това са нашите възможности. Чуваме го от премиер, от финансов министър, от много други разумни хора у нас. Защото днешните, а и утрешните проблеми в Гърция идват от един изкуствено поддържан висок стандарт на живот - цената за това е натрупаният огромен външен дълг. Честно ли е към следващите поколения, които ще плащат този дълг и тоталната неконкурентоспособност на тяхната икономика? В крайна сметка кредиторите ще поръчват музиката оттук насетне.

- Или ще им опростят половината дълг.
- Помнете ми думите - Гърция ще си изпие горчивата чаша до дъно точно така, както ние през 90-те години. Това опрощаване на дълга има висока цена. Ние много добре знаем какво следва, в България сме живели доста години с МВФ. Следват стабилизационни програми, орязване на пенсии и заплати, мониторинг, болезнени реформи. Има една разлика между България през 90-те и Гърция сега - това е, че те влязоха в кризата със здрава банкова система. Това беше много добре и за нас, защото не даде отражение върху българската банкова система. Нашите банки с гръцки капитали работят нормално, имат достатъчно висока капиталова адекватност и никакъв проблем с ликвидността. Зад банките в Гърция е ЕЦБ. Не такава беше ситуацията в България през 90-те години.

- Кризата постави въпрос за съществуването на еврото изобщо. Какво ще се случи?
- Не считам, че еврото ще изчезне и не това е основният въпрос. Гръцката криза извади на бял свят неразрешени проблеми на еврозоната и ЕС още от неговото създаване, в това число и липсата на един добър процес за взимане на решения, както и дефицит на лидерство. За днешните проблеми в еврозоната не са виновни гърците, те са виновни за собствената си криза, но проблемите днес се дължат на колебливите досегашни политически стъпки, на разнопосочното говорене, на прекалено многото публични изяви без реално приложими решения в сърцето на еврозоната. На Германия - лидер на Европейския съюз с огромни отговорности - й отне почти 2 г., за да се опита дори да формулира някакви решения за справяне с кризата. Тук искам да напомня, че интересите на големите държави невинаги съвпадат с тези на малките като нас. Още повече че на фона на кризата с еврото няколко страни се опитват да монополизират вземането на решенията в съюза, без да им пука много доколко това е изгодно за всички останали. Затова се радвам, че ние от българска страна не се съгласяваме много лесно и заедно с други страни от съюза успяхме да спрем някои вредни предложения, а други да смекчим.

- Остава ли приоритет за България присъединяването към еврозоната?
- Ние имаме ангажимент по линия на договора за присъединяването ни към ЕС да влезем и в еврозоната, това не се е променило и ще се случи. Но нека първо видим към какво ще се присъединяваме, в какво ще се превърне самата еврозона. В началото бяхме наивници и оптимисти, разчитахме на прозрачност и последователност и имайки предимствата на валутния борд, си мислехме, че процесът ще е по-лесен. Видя се обаче, че в Европа има равнопоставени и по-равнопоставени страни. Това го виждаме сега и с Шенген. Видя се, че много неща, които с големи претенции се говорят пред публиката, зад кулисите стоят различно. Напоследък дори се вижда как се срещат двама лидери, договарят нещо и след това смятат за достатъчно просто да информират другите. Това изглежда неприемливо за останалите 25 държави и поставя пред нас въпроса - къде сме ние в тези динамични процеси. Защото кризата не е толкова финансова, тя е криза на функционирането на ЕС и на начина на вземане на решения.

- Бихте ли дали пример?
- Мога да ви дам десетки. Например - говорят ни за конкурентоспособност и стабилност. Идеи, срещу които България и много други страни членки нямаме нищо против, приветстваме ги. Зад тези призиви обаче понякога се крият неприемливи за нас идеи. Като например общата данъчна основа и хармонизиране на корпоративните данъци. А това е точно обратното на нашия интерес, защото единственият начин да догоним старите членки, трупащи капитал и производствена мощ от столетия, е ние да бъдем с нещо по-атрактивни за инвеститорите. Или вземете призивите за въвеждане на т. нар. данък върху финансовите транзакции. Това е една недомислена идея, която дойде първо от академични кръгове в Европа, поде се от левичарските NGO-та и беше прегърната от популистки политици отляво и отдясно, опитващи се публично да "бичуват" обявените за виновни банки.

- И тук се чуват такива призиви.
- За съжаление тази грешна идея се опитват да ни пробутват и някои български политици и синдикалисти, според които данъкът бил справедлив, защото създалите кризата банки трябвало солидарно да участват в нейното разрешаване. Само че пропускат да отбележат, че докато на Запад бюджетът бе пряко ангажиран с многомилиардно капитализиране на банките, у нас нито един лев на данъкоплатците не е похарчен за тази цел. "Виновността" на банките не е валидна в българския случай. В страни като нашата банковата система не само че не предизвика проблеми, но играе стабилизираща роля в кризата, която тръгна от САЩ и после се разпростря в цял свят. Второ - никой не поставя въпроса защо няма допълнителни данъци върху други индустрии, които също бяха спасявани с държавни средства и субсидии, като например автомобилостроенето или авиационната индустрия? И трето - не се пояснява, че за да има въобще такъв данък, той трябва да бъде глобален, тъй като финансовият бизнес е глобален. Ако обложите един дериватив, финансовият играч ще може пак да го продаде, но не в клона си във Франкфурт, а в Сингапур, например. Не на последно място банката е посредник и като такава този допълнителен "данък популизъм" веднага ще бъде прехвърлен към банковия клиент, калкулирайки го в цената на кредита или услугата. Това са все аргументи, които ние като централна банка заедно с министерството на финансите сме защитавали в различните работни комитети и други форуми в европейските институции. И съм доволен, че тук имаме единна позиция с българското правителство. Защото популизмът не решава проблеми, а води само до порочен кръг и низходяща спирала.

- Очевидно е, че въпросът е политически. Големите държави искат да решават, но те поемат и най-голямата финансова тежест, когато се наложи някой да бъде спасяван.
- Това изглежда така само на пръв поглед. Вземете за пример бъдещия постоянен Европейски механизъм за стабилност (ЕМС), който тепърва ще се ратифицира от страните. Там според някои предварителни оценки относителната тежест за по-бедните страни като България ще бъде най-голяма - ние ще трябва да внесем в капитала на ЕМС над 8% от БВП, срещу по-малко от 6% за Германия и около 3% за Люксембург. Кой плаща повече? Едно е да вземете 1000 евро от човек с доходи 10 000 евро, друго е да вземете 500 евро от човек с доходи 1000 евро, нали? Това са все примери защо всичките 27 страни, в т.ч. и малките като България, трябва да бъдем конструктивни, но и активни на масата за преговори. Затова и се присъединихме към пакта "Евро". Трябва отсега да е ясно, че далеч няма да сме съгласни с всяко предложение. Както и досега ще отстояваме интересите преди всичко на нашите граждани и фирми.

- А как ще продължи да съществува еврозоната?
- Във валутния съюз са необходими промени и определено ще се отиде към по-голяма фискална централизация. Но въпросът не е само в това. Трябва да има дисциплина и да се спазват правилата, а не само да се измислят нови правила. Просто някой трябва да отговори на въпроса защо не се взеха мерки още преди няколко години? Тогава всеки се беше фокусирал да критикува новите членки България и Румъния, понеже е най-лесно. Оказа се обаче, че гнилата част на ябълката е в самата еврозона. На една от последните си пресконференции като президент на ЕЦБ Трише припомни, че именно Германия, Франция и Италия първи отслабиха Пакта за стабилност и растеж през 2005 г. Как тогава ще спрат "виртуози" като гърците или португалците? И сега имаме еврокомисар, който да предлага санкции при прекомерен дълг или бюджетен дефицит. Така че правила са предвидени, само че не се спазват.

- Трябва ли да има механизъм за излизане на държави от валутния съюз като наказателна мярка?
- Какво би помогнало и на кого, ако една задлъжняла държава излезе от еврозоната? В икономически и финансов план това ще бъде с ефекта на ядрена бомба, и то не само за тази държава. Прекалено се доверявате на приказките на Рубини, Сорос и куп други подобни. За жалост и български евродепутат тези дни се включи в този хор, правейки изключително неприятни внушения, независимо че получава доходите си в евро от същите европейски институции. Бъдете критични като медии към този тип анализатори и спекуланти. Защото понякога точно медиите им вършат чудесна работа, при това безплатно. А не трябва да се забравя, че финансовите пазари са поне 90% психика и едва 10% фундаментални фактори.

- Нека се върнем у нас, където банките продължават да не кредитират.
- Това не отговаря на фактите. Банките не са спрели да кредитират от 2008 г. Разбира се, не в обемите отпреди кризата. Но тогава имаше и небалансиран растеж в полза на някои сектори, например в областта на недвижимата собственост. Банките у нас в момента кредитират точно толкова, колкото и в еврозоната. В България ръстът на вземанията по заеми към фирми и домакинства на годишна база е 2,3% към септември, а в еврозоната - 2,9%, но с едно голямо уточнение. Банковият сектор работи, без БНБ да е похарчила нито един лев за стимулирането му, нито пък банките в България са имали достъп до много евтиния финансов ресурс от ЕЦБ. А вижте какво се случи в еврозоната - изляха се стотици милиарди, предприеха се куп програми за финансиране на бизнеса. Постоянно в Брюксел си чешат езика с достъпа до кредити на малкия и среден бизнес. И какво - 2.9%. Никой не е по-умен от пазара. Той ще покаже колко е необходимият кредит, който може да бъде абсорбиран от икономиката. Няма как банките да кредитират повече, отколкото е платежоспособното търсене.

- Има ли тогава нужда БНБ да вземе мерки да се насърчи кредитирането?
- Задачата на БНБ е поддържане на стабилността на банковата система и защита на интересите на вложителите. Мерките, които предприехме в началото на кризата, бяха свързани с освобождаване на ликвидност в онзи критичен момент. БНБ направи също и съответните промени в регулациите на кредитирането, за да може банките и техните клиенти да са по-гъвкави при предоговаряне на стари и затруднени кредити. Облекчихме много регулации. Сега междубанковият пазар у нас е спокоен, на него нямаме такива резки движения, както в еврозоната например. Той е най-добрият индикатор за "температурата" на банките. Те са готови да подкрепят растежа. Който може да прави бизнес, ще има нужда от кредит и ще го получи. Банките са в добро здраве и са пълни с пари. Кредитът обаче не е някаква фикс идея. В същото време обаче спестовността расте и депозитите се увеличават с доста по-големи темпове. Несигурността кара хората да се въздържат от големи инвестиции и потребление. Депозитите от граждани и фирми нарастват с 13% на годишна база към октомври. Това показва, че хората и фирмите имат доверие в банките. Не достига обаче платежоспособно търсене на кредити.

- Не се ли изтеглят средства към банките майки?
- Няма целенасочено и неконтролирано изтегляне. Това, което наблюдаваме, е един естествен пазарен процес на намаляване на задълженията към банките майки. Когато банките тук нямат възможност да пласират заетите отвън средства, а в същото време плащат за тях лихви, защо трябва те да държат този скъп ресурс? Затова го връщат в степента, в която не им е необходим. Но постепенно, което не създава напрежение в системата.

- Съществува ли тенденция за депозити да се предпочита левът за сметка на еврото?
- Има малко по-бързо нарастване на депозитите в левове, но това е обяснимо. Левът е точно толкова стабилен, колкото и еврото, а лихвите по левовите депозити са по-високи. Левът и еврото са равнопоставени валути в България поради борда.

- Вие в каква валута спестявате?
- Добре знаете от декларацията ми, че семейството ми държи спестяванията си в левове в банки в България. Подчертавам обаче, че не съм финансов консултант, за да съветвам читателите в какво да инвестират. Най-добре е всеки да инвестира в продукт, който познава и може да разбере. Всеки трябва да разчита на собствените си знания и предпочитания и да си отваря очите, особено за дребните букви в договорите. Не бива да очаква, че някой друг - било Комисията за защита на потребителите, било БНБ - трябва да мисли вместо него! Българинът е оцелял толкова столетия на кръстопътя, защото са ни държали нашето трудолюбие, здрав разум, спестовност. Тук мога да припомня думите на банкера Иван Буров, който не е толкова известен като своя брат, политика и банкер Атанас Буров. Та той е написал следното: "Доходността е един въпрос, който почти не се поставя за банкерина. Банкеринът трябва да е заможен човек, който да не ламти за голяма печалба. Бавно, но сигурно. Това трябва да бъде неговото правило."

- Все повече растат и банковите такси. Може би така трезорите компенсират приходите си от кредитиране?
- Делът на нетните приходи на банките от лихви остава колкото отпреди кризата - около 74% от приходите на банковата система към септември, при 75% в края на 2008 г. Делът на нетните приходи от такси и комисиони също се задържа почти непроменен - съответно 20% и 21% сега и преди. Това, което впечатлява хората, е постоянното вдигане на таксите. Но то е неминуемо. Защото банките извършват съответните операции, които струват скъпо - зареждането с касови наличности, поддържането на все по-скъпи хардуер и софтуер, заплати за тези специалисти, разходи по сигурността и безброй други. Затова няма как да не нарастват банковите такси. Хората се впечатляват при повишаването им и заради това, че тръгнахме от много ниска база. Не мога да обещая на читателите ви, че таксите няма да растат. Банката не е благотворителна организация, а капиталистическо предприятие.

- Тази година се случи обединяване на две банки в Гърция, което ще доведе до разместване и на българския банков пазар. Очаквате ли появяване на нови играчи?
- В процес е консолидация на две от най-големите банки в Гърция, които в резултат на кризата искат да бъдат по-стабилни и конкурентни играчи. Ние насърчаваме укрепването на всички банки и затова вече дадохме предварително съгласие за обединяването на поделенията им в България. Тези процеси ги има и вероятно ще стават повече, особено в еврозоната. Важно е да отбележим, че независимо от кризата и нарастването на лошите кредити и липсата на нов бизнес нашите банки успяха в тези години, без да ползват един лев на българския данъкоплатец, да поддържат високи нива на капитал, на буфери срещу рисковете. Нещо, което не се случи в страните, откъдето често ни поучават. Европейският банков орган и финансовите министри на ЕС наскоро изискаха от всички банки да постигнат 9% адекватност на първичния капитал до края на месец юни 2012 г., с което да покриват рисковете. Което е голям проблем за много страни членки и по тази причина ще се наложи някои банки в чужбина да бъдат подкрепени и от правителствата, включително временно национализирани. Обърнете внимание, че в България нямаме банка с под 10% адекватност на първичния капитал, а средно за системата показателят е 15,6%. Всичко това се дължи на разумното управление на банките, но и на изключително консервативен надзор, налаган от БНБ повече от 10 г. Не правим никакъв компромис с капитала и стабилността на банките, за да може хората да са спокойни и да се съсредоточат върху всекидневието си - семейството, децата, работата.

- Очаквате ли по-малки банки да потърсят нови собственици?
- Това вече се случва, през тази година три банки имат нови собственици, които инвестираха допълнителен капитал, за да ги укрепят. Така че хората у нас да бъдат спокойни за вложенията си. Компромис по отношение на сигурността БНБ никога не прави.

Подобни статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Коментари

Ster
# 0
11:07 | 26 July 2012
I never thought I would find such an everdayy topic so enthralling!
ivo velikovski
# 1
02:12 | 7 December 2011
Udovolstvie e za men da znam 4e BNB se upravljava ot istinski banker,kakavto e Ivan Iskrov!
Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg