Седмицата определено бе гореща за банковия сектор у нас. Нека да припомним, че слуховете за обявяване на голяма българска банка в несъстоятелност станаха особено заразителни през последните дни. Това принуди представители от банката, от БНБ, както и високопоставени политици да опровергаят слуховете с доводи, че банковата система у нас е стабилна, а показателите на кредитната институция са добри.

В изказванията от Централната банка споменаха дори, че в случай на опасност, оттам ще приведат в сила целия инструментариум и влияние, за да запази стабилността и здравословното състояние на Първа инвестиционна банка.

Подобни изказвания породиха интерес да се проследи какво е предвидил законодателят относно правомощията на Централната банка в случаи на затруднения, на която и да е банка, оперираща на нашата територия.

Първо обаче, нека започнем накратко за това какво означава обявяването на дадена банка в несъстоятелност на база законодателството в България.

В Закона за банковата несъстоятелност се казва, че подобно производство за банка се открива в случаите, когато БНБ е отнела лицензията за извършване на банкова дейност на трезора на основание на чл. 36 ал. 2 от Закона за кредитните институции. Втората прична за откриване на производство по несъстоятелност е за банки в производство по ликвидация, за която според чл. 125 или 130 от Закона за кредитните институции е установено, че трезорът е в състояние на неплатежоспособност.

Какво пише в чл. 36 ал. 2 от Закона за кредитните институции? Отнемане незабавно на лиценз от БНБ поради неплатежоспосбност става, когато банката не изпълнява повече от седем работни дни свое изискуемо парично задължение или собственият й капитал е отрицателна величина.

Според чл. 130 от Закона за кредитните институции, „когато Фондът за гарантиране на влоговете в банките или ликвидаторът установи в процеса на принудителна ликвидация на банка, че тя е неплатежоспособна по смисъла на чл. 36 или че банката не изпълнява свои изискуеми парични задължения повече от 60 дни, той предлага на БНБ да поиска от съда откриване на производство по несъстоятелност. Към предложението фондът или ликвидаторът прилага доклад и документи, удостоверяващи финансовото състояние на банката.“

Следва проверка на предложението от БНБ. Ако то е основателно, управителят на БНБ издава заповед, в която се установява, че банката се намира в състояние на неплатежоспособност и отправя искане до съда за откриване на производство. Съдът разглежда искането на БНБ при условията и по реда, предвидени в Закона за банковата несъстоятелност. От своя страна той, при определени случаи, може да отхвърли искането за откриване на производство по несъстоятелност.

Според Закона за банковата несъстоятелност с подобно производство се цели осигуряване във възможно най-картки срокове справедливо удовлетворяване на вложителите и други кредитори на банката. Нека да припомним, че последният пример за обявяване на банка в несъстоятелност у нас е Международната банка за търговия и развитие.

Повече подробности може да намерите в цитираните вече Закони за кредитните институции, както и в Закона за банковата несъстоятелност, намиращи се на сайта на БНБ.
В Закона за Българска народна банка (ЗБНБ) и по-конкретно в член 2 (6) се казва, че Централната банка регулира и осъществява надзор върху дейността на другите банки в страната с оглед поддържане стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите.

По отношение на правомощията на БНБ в чл. 20 (2) от същия норматив се казва, че „при възникване на системен риск на стабилността на банковата система управление „Банково“ осъществява функциите на кредитор от последна инстанция при условия, определени в този закон и приетите от УС нормативни актове“.

Малко по-надолу, в чл. 32, се посочва, че една от операциите, които Централната банка има право да извършва са кредитните операции срещу обезпечение.

Текстът на чл. 33 конкретизира, че БНБ не може да предоставя кредити на банки, освен в случаите, посочени в ал. 2, а именно - „При възникване на ликвиден риск, засягащ стабилността на банковата система, БНБ може да предоставя кредити в левове на неплатежоспособна банка за срок не по-дълъг от 3 месеца, ако те са напълно обезпечени със залог на злато, чуждестранна валута или други подобни бързо ликвидни активи. Условията и редът за отпускане на тези кредити, както и критериите за установяване на наличие на ливкиден риск се определят с наредба на БНБ“. (Наредба №6 за кредитиране на банки в левове срещу обезпечение).

По-надолу се казва, че ако кредитът срещу обезпечение не бъде върнат в срок, БНБ има право без съдебна намеса да продаде полученото обезпечение. От реализираните от продажбата суми се удовлетворяват всички вземания на банката относно кредита, лихвите и разноските, а разликата се отнася по текуща сметка на кредитополучателя.

Съгласно разпоредбите на Закона за кредитните институции и по-конкретно на Раздел VIII, законодателят е предвидитил „специален надзор при опасност от неплатежоспособност“.

„За да се оздрави банка, при която е налице опасност от неплатежоспособност, БНБ може да я постави под специален надзор“, се казва в чл. 115. В алинея 2 на същия член е регламентирано, че опасност от неплатежоспособност на банка е налице, когато - отношението й на общата капиталова адекватност е под определеното минимално равнище, или ликвидните активи на банката по преценка на БНБ няма да бъдат достатъчни, за да може банката да изпълнява задълженията си в деня на тяхната изискуемост

Тук попадат и случаите, когато банката не е изпълнила в срок едно или повече изискуеми задължения към своите кредитори.

Срокът на специалния надзор не може да надхвърля 6 месеца. Ако преди прилагането на тази мярка са били назначени квестори (вж. Раздел VII на същия закон), шестмесечният срок тече от датата на назначаване на квесторите.

При подобни случаи Централната банка може да намали лихвите по задълженията на банката до средния им пазарен размер, да спре за определен срок изцяло или частично изпълнението на всички или на някои от задълженията й, да ограничи дейността й изцяло или частично, да определи условия и допълнителни изисквания относно реда за разпореждане с имуществото на банката.

БНБ може да разпореди принудително увеличаване на капитала, включително като лиши досегашните акционери от право да участват в увеличаването, да отстрани от длъжност членовете на съвета на директорите, съответно на управителния и на надзорния съвет, да лиши временно от право на глас акционери, притежаващи пряко или косвено повече от 10 на сто от акциите с право на глас, ако с дейността или с влиянието си в управлението на банката са навредили на нейната надеждност или сигурност.

Централната банка може да разпореди принудително намаляване на акционерния капитал на съответната банка с размера на натрупаната от банката загуба. Подобна стъпка се предприема, когато натрупаната от банката загуба не може да бъде покрита от резервите с общо предназначение, включително от неразпределените печалби от минали години.

Член 118. (1) предвижда, че БНБ може да разпореди увеличаването на капитала да бъде извършено под условие, че новите акции ще бъдат придобити от Фонда за гарантиране на влоговете в банките или от одобрени от БНБ финансови институции.

Повече информация може да намерите в съответните нормативни актове, засягащи банковия сектор у нас.