Предполагам всички сте чували за държавните инвестиционни фондове (Sovereign Wealth Funds), които управляват натрупаното богатство на страните. Най-големите подобни фондове са арабските, азиатските, както и тези в някои от скандинавските държави.

В България ролята на суверенен фонд изпълнява Българската народна банка. Тя управлява натрупаните валутни резерви, фискалния резерв на правителството, парите от „Сребърния фонд", минималните задължителни резерви на банките и други.

Брутните международни валутни резерви на България към края на 2009 г. са в размер на 12.92 млрд. евро, което представлява увеличение с 205.7 млн. евро спрямо края на 2008 г. Това не е малка сума за страна като България, като тези резерви представляват около 40% от БВП. По тази причина тук ще обърнем внимание как се управляват те и каква доходност носят.

БНБ има ясни ограничения в закона в какво може да инвестира - дългови инструменти, чиито емитенти или гаранти имат двата най-високи кредитни рейтинга от две международни агенции - минимум АА- по скалата на S&P и Fitch и Аа3 при Moody's. БНБ също може да прави депозити в чуждестранни банки, също ограничени по кредитен рейтинг, както и да държи златни депозити.

През 2009 г. валутната структура на брутните международни валутни резерви на БНБ се запазва приблизително същата като през 2008 г. Най-значителен дял заемат активите в евро, които средно за периода са 91% от брутните международни валутни резерви. Монетарното злато възлиза на близо 8% от валутните резерви.

Относителният дял на инвестициите в ценни книжа остава почти без промяна (81%) спрямо предходната година. През годината средно 51% от средствата бяха инвестирани в активи с най-високия дългосрочен кредитен рейтинг ААА.

С оглед оперативното им управление международните валутни резерви са обособени в отделни портфейли в зависимост от валутата и техните инвестиционни цели. Всеки от тях има зададен бенчмарк, инвестиционни цели и лимити.

В таблицата по-долу са представени основните портфейли на БНБ и резултатите от тяхното управление. Известна част от брутните международни валутни резерви (6.11%) се управлява от външни мениджъри - международни финансови институции.

От началото на 2009 г. ограничението за лихвения риск на международните резерви от максимум 0.5-годишна дюрация, наложено през 2006 г., бе отменено поради развитието на международните финансови пазари, в т.ч. провежданата от централните банки във водещите икономики политика да прилагат близки до нулата краткосрочни лихвени проценти. Така максималната дюрация на референтния портфейл (бенчмарк) на активите в евро отбеляза известно увеличение от около 0.5 години на близо 0.83 години.

В структурата на брутните международни валутни резерви по остатъчен срок до падежа се наблюдава намаление делът на краткосрочните инвестиции (с матуритет до 1 година) до 64.38% (86.97% за 2008 г.). Тези с матуритет 1-3 г. имат дял 23.39%, 3-5 годишните - 8.3%, а от 5 до 10 години са 3.32 на сто.

Въпреки това БНБ държи книжа основно с малък матуритет до 1 година. Причина за това са очакванията за по-високи лихви, коментира за Profit.bg Калин Христов, подуправител на Централната банка. „След като лихвите са на историческо дъно има само 1 път - нагоре", заяви той. При покачване на лихвите съответно цената на ценните книжа се понижава, от което инвестицията губи от своята стойност.

Нетният доход от управлението на международните валутни резерви през отчетния период възлиза на 443 млн. евро, което представлява 3.78% доходност за периода. През 2008 г. е отчетен доход от 618.85 млн. евро, или 4.67% доходност.

Доходът от инвестиции на международните резерви на БНБ през 2009 г. е в размер на 286 млн. евро, което се равнява на 2.47% доходност за периода. Доходът от валутен дисбаланс е 172 млн. евро, главно вследствие наличието на монетарно злато като част от международните валутни резерви.

Както се вижда от таблицата, от второто тримесечие се наблюдава тенденция към понижение на дохода от инвестиции, която бе следствие от значително по-ниските нива на доходност на международните финансови пазари.

Разходът за платени лихви по пасива на баланса на управление „Емисионно" е 14 млн. евро, спрямо 135.32 млн. евро година по-рано. Това са лихви, платени на правителството по фискалния резерв, държан в БНБ. Причина за драстичния спад са както понижението на резерва през годината, така и спадът на лихвите в световен мащаб (нивото се определя от даден бенчмарк). Също от значение е в депозити в каква срочност са средствата на правителството, уточниха още от БНБ.

В долната таблица се вижда как се формира гореспоменатият доход от инвестиции от 286 млн. лв. В края на годината са отчетени обезценки на инвестиции в размер на 205.3 млн. лв., в резултата на промени на цените на ценните книжа. В същото време има положителна преоценка на ценни книжа от 113.4 млн. лв. Перото което изкарва на плюс инвестициите е златото, чиято преоценка е с 374 млн. лв. нагоре.

Последната таблица представлява консолидирания отчет за дохода на БНБ. Както се вижда негативно влияе спада на лихвените проценти по света, което довежда до значителен спад на лихвените приходи. В същото време по-ниския разход за лихви (основно по фискалния резерв) компенсира донякъде. Крайният резултат след приспадане на и на разходите за издръжка на БНБ от 105 млн. лв. е печалба от 833.9 млн. лв.

Станете наш почитател във Facebook