Ясно е, че оперативната среда, в която функционират банките, остава трудна, коментира Кристофор Павлов, главен икономист в Уникредит Булбанк по време на панела на „Шумът на Парите“ - „Банки и небанкови институции“.

Към това могат да се изредят много предизвикателства. Крехкия ръст, ограниченото търсене на кредити са други фактори, които повишават предизвикателността на средата. Друг проблем са високото ниво на необслужваните кредити.

В същото време пазарът на жилище изглежда се възстановява с по-слаби от предварително очакваните темпове, трудностите по принудително събиране нараства. Нови две предизвикателства предстоят – ултраниската инфлация и увеличаващата се геополитическа настабилност в Украйна, допълни Павлов.

Всички тези пречки обаче са с по-скоро цикличен характер. Това означава, че с излизането на пътя от кризата и ръста на икономиките, те ще отшумят.

По-важни са структурните пречки, в каквато може да се превърне засилената регулация. Силни репресивни регулации могат да доведат до сериозно свиване на кредитната активност. Това може да редуцира и потенциалния бъдещ икономически ръст, предупреди икономистът на Уникредит Булбанк. Да се променя цената на вече сключени кредити е крайно решение, което ще намали възможността на банките да покриват свои резерви.

Не е реалистично да се очаква, че банките могат точно да определят цената на някои свои продукти. Стойността зависи от някои бъдещи събития, които не могат да бъдат предсказани. За мен правилното решение бе да се запази възможността да се променя цената на кредитни продукти, но да се въведе адекватен контролен механизъм, който да гарантира, че няма да има злоупотреби, допълни Павлов.

Този механизъм трябваше да уточни точно при какви условия на пазара банките могат да променят цената на кредитите. Той трябваше да се регулира от БНБ, което да гарантира, че банките няма да злоупотребяват.

В същото време процесът на събиране на лошите кредити е изключително негативен. За съжаление има практики, които стимулира лошите длъжници да тръгнат по пътя на финансови измами.

Колкото по-дълго продължава процесът на финансово преструктуриране на фалирали компании, толкова техните ресурси остават неизползвани. Това редуцира възможностите за ръст и създава възможности за безтопанственост, каза още икономистът. Компании в подобен процес биват буквално източвани от техните бивши вече фалирали собственици.

Необходимо е да се направи усилие и да се огледа процесът на принудително събиране на фирмените вземания. Разбира се, трябва да се остави достатъчно време. Ние смятаме, че няма да се стигне до крайно репресивни регулаторни промени и сценарият остава относително оптимистичен за сектора.

Въпреки редуцирането в гъвкавостта на банките по отношение на ценообразуването, надяваме се да не се стигне до структурен спад в сектора, казва Кристофор Павлов.

Лихвите по кредити и депозити са с тенденции, които са в ход. Те ще са с доминиращо влияние върху поведението на лихвите в следващата една-две години. Към това трябва да се добавят промените в регулациите, които също ще са допълнителен тест за банките. Законодателят изисква определени промени. За всички нас е много любопитно да видим какво ще се случи след края на юли.

Голямата картина е на банков сектор, решаващ своите проблеми, след като влезе в кризата. Проблемът с външното финансиране вече е решен, смята икономистът на Уникредит. Продължава да се повишава ликвидността.

Цената на кредитите и депозитите ще зависи в много по-голяма степен от това, което се случва на вътрешния пазар. Това е важно защото всеки път, когато регулаторите започнат да увеличават основните лихви, се случва криза някъде по света.

Повечето анализатори смятат, че ЦБ на Великобритания ще започне да повишава лихвите още в края на годината. Може би в началото на следващата година това ще започне да прави и Фед, а някъде след това ще се присъедини и ЕЦБ, прогнозира Павлов.

Надявам се, че всички циклични предизвикателства постепенно ще отшумяват с връщането на икономиката на пътя на икономическия растеж.

Форумът "Шумът на парите" се осъществява със съдействието на Мтел, Сосиете Женерал Експресбанк, ДЗИ – KBC Group, Лукс Имоти, ПОК Доверие, Провидент Файненшъл България, Консултантска къща Амрита, ActivTrades и LG.

Организационен партньор на събитието тази година е агенцията за връзки с обществеността AMI Communications България.

Медийни партньори на събитието са сп. Мениджър, Дарик радио, новинарските сайтове fakti.bg, novini.bg и cross.bg, както и специализираните imot.bg, Seenews и insurance.bg.