„При това ниво на необслужваните кредити няма системен риск за банковата система". Обобщението е на главния икономист на УниКредит Булбанк - Кристофор Павлов, а поводът са данните на БНБ за нарастване на лошите кредити в България през м. юли. Те са на стойност 6.2 млрд.лв., което е близо 16 процента от кредитния портфейл на банките. Пикът на лошите кредити обаче бе през месец април. Статистиката показва, че най-проблемни са фирмените и потребителските кредити, а най-малко са лошите заеми при ипотечното кредитиране.

„Причините за увеличаването на лошите кредити са в състоянието на икономиката - имаме забавяне на икономическата активност, която продължава. Имаме пазар на труда, в който все още картината е неблагоприятна - уточнява Кристофор Павлов. - Бързото нарастване на необслужваните кредити се дължи и на бързите темпове, с които се отпускаха заеми в годините на бума на кредитирането. Иначе цифрите не представляват голяма изненада, защото темповете, с които нарастват лошите кредити, са сравними с тези, които сме наблюдавали и преди. Дори могат да се разглеждат и като по-ниски в сравнение с лошите кредити в края на м.г.

Другите страни, които преминават през аналогични трудности, наблюдават същите явления, т.е. качеството на портфейлите от кредити на банките се влошава - коментира ситуацията с лошите кредити Кристофор Павлов. - Има страни, в които това влошаване е много по-драматично и то представлява риск за стабилността на банковата система каквито са примерно някои от балтийските държави, Казахстан, Украйна. В България нещата са с много по-приемливи пропорции и влошаването на лошите кредити до това ниво не представлява риск за стабилността на банковата система."

По данни на правителството и на бизнеса вече се очертават първите признаци за излизане на България от кризата, вследствие на рязко увеличения експорт на страната за ЕС. Това в известна степен ще промени картината на лошите кредити", категоричен е главният икономист на УниКредит Булбанк. - Това вече влияе върху качеството на портфейлите в този смисъл, че предприятия, които са били с експортно ориентирани производства и са изпитвали трудности с плащането на кредитите си, вече подобряват обслужването им. Проблемът е в това, че има други сектори на икономиката, които остават в рецесия и в тях има натиск за увеличаване на лошите кредити.

„Качеството на кредитите ще продължи да бъде функция на ставащото в икономиката - казва Кристофор Павлов. - В този смисъл е важно как виждаме излизането на икономиката от рецесията и кризата.

Рецесията вероятно ще свърши някъде през третото тримесечие на т. г., още повече, че резултатите в селското стопанство, в туризма, в строителството са много силни през тези месеци, а тези сектори имат важна роля в икономическата активност.

С това обаче усещането, че икономиката преминава през трудности, няма да свърши. Ще има други сектори, които ще продължат да изпитват сериозни затруднения. През следващата година очакваме ръст на БВП от порядъка на 2 процента, което обаче не е достатъчно, за да започне икономиката да създава работни места."

Източник: БНР