Лъжите, които банките не спират да ни повтарят

4980
Лъжите, които банките не спират да ни повтарят

Банките в момента повтарят едни и същи извинения, които просто не са истина, като „Никой не знаеше" или „Всички имат вина", пише MSN Money.

За да не допускаме повече кризи, трябва добре да анализираме причините за тази, казва Фил Ангелидис от Федералната комисия по кризисните ситуации в САЩ (FCIC). За да не се повтаря тази ситуация, трябва да престанем да вярваме в лъжите, които банките не спират да ни повтарят, а те са:

1. Никой не можеше да предвиди кризата

Помислете само: Работите в ръководството на голяма банка на Уолстрийт. Наели сте най-добрите професионалисти, завършили най-добрите университети. Плащат ви много пари, за да познавате бизнеса по-добре от всеки друг. Тревожни знаци е имало навсякъде около вас. Вие обаче казвате, че не сте знаели нищо?

Странно е да се повярва на този сценарий, нали? Тогава защо вярваме, когато банките ни го казват? Ето няколко такива случая:

През януари главният изпълнителен директор на Goldman Sachs Лойд Бланкфайн в разпит пред комисия твърдеше, че нито той, нито други водещи мениджъри в банката са знаели нещо за това, което ще последва.

Бившият шеф на Citigroup Чарлз Прайс и бившият член на борда на директорите Робърт Рубин също казаха на комисията, че съжаляват и че не са имали никаква представа за това, което се случва. „Няма как в такава голяма институция, в която се случват стотици хиляди транзакции на ден да знаем подробности за всяка една от тях," твърди Рубин.

Дик Фулд, шеф на Lehman Brothers, казва, че не е имал представа, че компанията му използва финансови трикове, за да замаскира рискови дългови инструменти, като по-сигурни.

Сега да обърнем внимание на тези, които са знаели, че има опасност:

- Ричард Бауен, бивш висшестоящ служител в Citigroup, казва, че през 2006 е предупредил топ мениджърите за възможни проблеми с лоши ипотеки. „Виждах практики, които се подиграваха с кредитната политика на Citigroup", каза той пред комисията този месец.

- Миналата седмица се появиха някои и-мейли на Бланкфайн, в които той казва „загубихме пари, после направихме повече пари и накрая пак ги загубихме, заради къси продажби". В навечерието на кризата, банките са залагали срещу, или иначе казано са скъсявали, обезпечените с ипотеки книжа, които в същото време продават на клиентите си.

- В и-мейл от март 2007 трейдър на Goldman Sachs пише на приятелката си, че пазарът на рисковите ипотеки „е напълно умрял, а горките кредитополучатели няма да изкарат дълго".

- Бивш служител на Lehman Brothers Матю Лий казва, че е бил уволнен през май 2008, след като е поставил под съмнение счетоводните практики на компанията.

Много хора извън банките също виждаха какво се задава. През септември 2004 ФБР предупредиха, че „безразборното раздаване на ипотеки" може да доведе до криза, подобна на тази през 80-те години. В началото на 2005 изданията Wall Street Journal и The New York Times започнаха да публикуват статии, предупреждавайки, че облекчените условия за ипотеки са опасни и се създават условия за спекулативен балон на имотния пазар.

2. Банките твърдят, че вината не е у тях

Уолстрийт лесно посочва с пръст други, но трудно признава своята вина.

Бившият директор на Citigroup Рубин наскоро заяви, че той и други шефове на банки наистина са „пропуснали множеството знаци за опасност", но вината е в ниските лихвени проценти, които пък са причинени от големия прилив на капитал от други държави; в прекалено задлъжняване на потребителите, острия пик и след това спад на цените на имотите, както и в рейтинговите агенции, като Moody's и S&P, които са раздавали AAA рейтинг на рискови инструменти.

Бланкфайн дори се прочу с изказването си, че това, което банката му е направила било „Божа работа."

Рекорд в дисциплина „прехвърляне на топка" обаче постави Кери Киплингер от Washington Mutual, докато даваше обяснения в Сената. Неговата банка отпусна толкова много лоши ипотеки, че трябваше да бъде спасявана от JP Morgan и парите на данъкоплатците. Това е най-големият провал на банка в историята на САЩ. Според Киплингер, обаче, до това положение се стигнало само, защото банката му била изключена от кръга на фаворитите в Уолстрийт.

Според експерти е абсурдно банките да прехвърлят вината на рейтинговите агенции, след като те са опитвали всякакви начини, за да замаскират рисковите ипотеки и да ги пакетират заедно с други инструменти, така че да получат по-висок рейтинг.

Със сигурност вина имат и хората, които са вземали повече заеми, отколкото са можели да изплатят и са харчили повече пари, отколкото са можели да си позволят, както и кредитните експерти на банките, които са ги одобрявали. Но все пак, никой не е карал Уолстрийт да слага лоши заеми в пакети и да ги продава по целия свят.

3. Клиентите е трябвало да си правят по-добре сметката

Когато създава дългови инструменти и ги продава на германски инвеститор, Goldman Sachs не казва на този инвеститор, че хедж фонд на име Paulson, който иска да скъси точно тези инструменти е участвал в одобряването на лоши ипотеки, които влизат в състава на инструментите. Ако SEC докаже това, говорим за измама.

Въпросът е дали ценните книжа, обезпечени с ипотеки, които Уолстрийт създава не са били толкова сложно структурирани, че вече никой да не е знаел какво точно има в тях и колко струват?

Бивш трейдър в Goldman Sachs в свой и-мейл описва индекс, създаден да оценява стойността на ценни книжа, като „Франкешайн" и „това е нещо като да си кажеш „какво ще стане, ако създадем продукт, който няма никаква стойност, който е абсолютна теоретична концепция и никой не знае как да го оценява"

4. Получаваме пари, като Холивудски звезди, но си ги заслужаваме

Финансовите издания са изписали безброй статии, в които обясняват как прекалено високите възнаграждения за топ мениджърите се отразяват зле на компаниите.

Когато журналистите попитат „Защо американските изпълнителни директори получават много повече пари, в сравнение с колегите им в други държави, отговорът е един и същ: Имаме големи разходи, за да привличаме големи играчи."

Това заплащане, обаче, явно не помогна, за да се спасят компаниите от фалити.

- В Citigroup Принс и Рубин са получили по над 100 млн. долара за работата си в банката

- Когато Станли О'Нийл, гл. изп. директор на Merril Lynch, напуска банката през 2007, той има в джоба си над 160 млн. долара от акции и компенсации.

- Киплингер е получил над 100 млн. долара за работата си във фалиралата Washington Mutual. Само за периода 2004-2006 Джеймс Кейн (тогава CEO на Bear Sterns) e взел бонуси за 39 млн. долара.

- За периода 2003 - 2007 Анджело Модзило, бивш шеф на Countrywode Financial, e заработил 400 млн. долара в опции върху акции.

5. Банките са тук, за да помагат на хората

Банковият сектор служи като „запас с кръв" за икономиката на САЩ, казва милиардерът Морт Цукерман. Банките са тези, които поемат рискове, като финансират стартирането на компании в Силиконовата долина, например. Благодарение на тях американската икономика е най-иновативната и динамичната в света.

За съжаление, Уолстрийт изопачи тази идея. Всички тези преструктурирани пакети ценни книжа, обезпечени с лоши ипотеки, не са помогнали с един цент за построяването на нито един завод, за нито една къща. Всичко, което те правят е да залагат дали някой работник ще си плати ипотеката или не. Този хазарт не помага на икономиката по никакъв начин.

Станете наш почитател във Facebook

Подобни статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg