Италианецът Марио Драги беше официално определен за бъдещ президент на Европейската централна банка (ЕЦБ) от лидерите на Европейския съюз. Това съобщиха официални представители на срещата на високо равнище на ЕС, основна тема, на която е дълговата криза в еврозоната.

Той ще заемем поста на 1 ноември тази година.

Назначаването на Драги, което бе напълно очаквано, идва с един ден закъснение, след като в последния между между Италия и Франция прехвърчаха искри по повод участието на двама италианци в управлението на ЕЦБ. Париж поиска смяната на Лоренцо Бини-Смаги с французин, опасявайки се от това да не остане изолирана в банката.

Кой е Марио Драги?

Марио Драги има репутацията на човек, който работи здраво, и е голям познавач на европейските въпроси. Смята се, че той има качествата да постига консенсус в Съвета на ЕЦБ.

През 80-те участва в изготвянето на Договора от Маастрихт, допринася и затова Италия да влезе сред първите страни в елитния клуб на еврото.

От 2005 г. е начело Италианската централна банка, в която заменя намесения с скандал Антонио Фацио. Служител на банката разказва: „Престижът на Централната банка бе сериозно ударен и мислех, че ще трябва да мине поне едно поколение, за да се възстанови. Но се появи този вечно усмихнат тип и всичко заглъхна за няколко месеца".

Единствената черна точка в досието на Драги е изключително спорното му преминаване в Goldman Sachs, чийто авторитет в Европа се срина на фона на гръцката криза.

Най-италианската черта на Драги е това никога да не носи палто върху черните си костюми с идеална линия, шити винаги при един и същи шивач.

Малката революция в ЕЦБ

По неписано правило в ЕЦБ когато президентът е от Северна Европа, вицепрезидентът е от Южна и обратно. В момента вицепрезидент на банката е португалецът Виктор Констанцио, така че назначението на Драги е малка революция и ясен сигнал за периферните страни на еврозоната, че от тях се искат повече усилия от всякога в замяна на повече място в централните европейски институции.

„Тъй като Драги идва от Юга на еврозоната, на него се гледа, правилно или грешно, като на някой, който е по-либерален към монетраната политика. Той ще трябва да е още по-стриктен, за да се разграничи от тази репутация, независимо от факта че лично предпочита златната среда", коментира запознат.