Норвегия може да се превърне в следващото убежище за инвеститорите в Европа, тъй като финансовият хаос в региона увеличава привлекателността на дълговия и валутния пазар в една икономика, която се отличава с най-ниския риск от изпадане в неплатежоспособност в света, пише Bloomberg.

Бюджетният излишък на скандинавската страна възлизаше миналата година на 10.3% от брутния вътрешен - приходите от петрола и най-ниското равнище на безработицата в Европа защитиха държавните финанси от пресушаването, което обаче преживяха обременените от дефицит държави като Гърция и Ирландия. Норвежките държавни облигации с падеж от една до 10 години дадоха тази година възвръщаемост от 6.197%, срещу 4.747% за германските и 2.391% за швейцарските.

"Тъй като Норвегия е най-добрият суверенен кредит в света, тя е такова сигурно убежище", обобщава Пар Магнусон, главен икономист за Скандинавия в Royal Bank of Scotland Group Plc. Сегашното нежелание "да се поема риск е евроцентрично".

Норвегия е седмият по големина износител на петрол в света и избягва непредсказуемите колебания, които изпитват други богати на енергийни ресурси държави, като инвестира приходите си от суровината чрез суверенния си фонд.

Националната икономика, която възлиза на 305 милиарда долара, ще нарасне с 3% през 2011 година, прогнозира централната банка, като по този начин ще изпревари темповете на растежа в Швейцария и Германия. Според правителството бюджетният излишък на Норвегия ще остане на равнище, близко до 10% от БВП, тази и идната година.

Насочването на вниманието на инвеститорите към фискалното здраве ще бъде от полза за целия скандинавски регион "дълъг период от време", прогнозира Карл Хамер, главен валутен стратег в SEB AB в Стокхолм. И Норвегия, и Швеция предлагат "силни основи, по-добри перспективи за растеж от Европа", аргументира се той.

Най-нисък риск от изпадане в неплатежоспособност

Суверенният фонд на Норвегия, в който има 505 милиарда долара, означава, че рискът от изпадане на страната в неплатежоспособност е по-нисък, отколкото за Съединените щати и Германия. Суаповите сделки с (потенциална) неплатежоспособност по кредитите показват, че цената на застраховането срещу дефолт на Норвегия се е понижила тази година до 21,5 базисни пункта, срещу 39 за германския дълг, 42 за швейцарския и 41 за американския, според данни на CMA.

Държавните облигации на Ирландия повлякоха този месец пазарен крах от Португалия до Гърция, на фона на безпокойствата, че някогашният Келтски тигър няма да е в състояние да овладее фискалната и банковата криза, в която е изпаднал, без спасителен план. Дори Франция усеща разпространението на заразата, тъй като инвеститорите наказват държавите с високо равнище на задлъжнялост.

"Заради петролното богатство, състоянието на финансите в Норвегия е много по-различно от конюнктурата в периферийните (страни)", изтъква Олав Чен, старши мениджър за инвестиционния портфейл в Storebrand Asset Management, който отговаря за около 6 милиарда долара.

"Ние не сме повлияни много от "европейската дългова криза" и причината е, че финансите ни са в съвсем друго състояние", обяснява управителят на централната банка на Норвегия Свейн Гиедрем.

Различен път

Ликвидността на норвежкия валутен и дългов пазар в миналото държеше настрана някои инвеститори, но, според Гиедрем, "новото на масата, разбира се, е това суетене около състоянието на финансите и то е новият аргумент (в полза на норвежката) крона - тя следва различен път и на нея се гледа като на сигурно убежище", отбелязва Чен.

Поскъпването на норвежката крона с 11% спрямо най-ниската й точка спрямо щатския долар през юни тази година все още дава поле за печалби, твърдят Магнусон и Хамер.

Камила Виланд, валутен анализатор в най-голямата норвежка банка - DnB NOR ASA, казва, че поевтиняването на норвежката крона с 6% спрямо пика й срещу еврото през май предлага възможност за купуване. За дългосрочните инвеститори, обменният курс на кроната "може да изглежда на изгодни равнища за купуване", посочва тя.

Оптимистичните прогнози идват на фона на мерките на централната банка да сведе поскъпването на националната валута до минимум. Norges Bank съобщи миналия месец, че ще отложи плановете за затягане на своята политика с около 6 месеца до средата на идната година.

Валутна война

"Норвегия също участва във валутната война", твърди Чен. Валутният и дълговият пазар на Швеция, подобно на пазарите в съседна Норвегия, могат да предлагат на инвеститорите убежище от дълговите неволи на Европа, на фона на прогнозите на правителството, че националната икономика ще регистрира най-бързо възстановяване в ЕС тази година. Швеция е с втория най-малък бюджетен дефицит в съюза през миналата година след Люксембург - 0.9% от БВП, съобщи Европейската комисия на 15 ноември. Най-голямата скандинавска икономика ще нарасне тази година с 4.8%, сочат прогнозите на кабинета.

Това подтикна централната банка на Швеция да повиши лихвите три пъти от юли. Riksbank очаква основният лихвен процент да достигне 3,4% до края на 2013 година при 1% днес.

Заместник-управителят на централната банка Ларс Ниберг каза на 12 ноември, че страната е изправена пред приток на капитал, тъй като ниските цени на кредитите и перспективите за вял растеж в Съединените щати и Европа карат инвеститорите да търсят по-висока възвръщаемост на други места. Той посочи също така, че Riksbank няма да взима мерки, за да спре този поток.

"По-малко евро, повече сканди"

Шведската крона поскъпна с 12% спрямо долара от края на юни, което я превърна в третата най-добра представяща се валута през този период сред 16-те основни, които следи агенция Блумбърг, след австралийския и новозеландския долар. Възвращаемостта на шведските държавни облигации тази година бе 4.264%, срещу 6.667% за американските ценни книжа.

Дългът на шведското правителство ще се свие до 29% от БВП до 2012 година, при 35% тази година, прогнозира Националната дългова служба на 16 ноември.

"Това е много, много добро ниво и много силните финанси означават, че рискът от загуба на пари е почти нулев", коментира председателят на службата Бо Лундгрен. "Така че Швеция е сигурно убежище".

Според SEB "дългосрочната тенденция е от полза и за Швеция, и за Норвегия", казва Хамер. Това означава, че банката ще купи "по-малко европейски и повече скандинавски ценни книжа", обяснява той.