Не е вярно, че в България няма кредитиране на малкия и среден бизнес, коментира по време на панел „Банки“ на „Шумът на парите“ Кристофор Павлов, главен икономист в УниКредит Булбанк.

В България проникването на кредит е по-голямо от средното за ЦИЕ. Да, няма статистика каква част от кредита е отишла при малките и каква при големите, но твърдението, че липсва кредитиране на МСП е неоснователно и се базира на градски легенди.

Освен това, погледнете голямата картина на банките - в момента е със съотношение кредити към депозити от 82%, като с по-голямо подобно съотношение се отличава една-единствена друга страна членка на ЕС. Тоест банките са под огромен натиск, за да променят това съотношение.

Нивото на лошите кредити е такова, каквото го виждаме в момента повече от 2 години. То е между 16 и 17%. Така че това не е новина за банковия сектор и икономиката като цяло. Като цяло банковият сектор е в по-добра позиция към днешна дата. В сравнение с 2012 година, когато опасенията за излизане на Гърция от еврозоната, каквато сме и в момента, сме в много по-добра ситуация, смята Павлов.

Би било безотговорно, ако българските регулатори не се подготвят по възможност за потенциално излизане на Гърция от еврозоната. Надявам се, че се работи по регулации заедно с ЕС, ако действително се стигне до лош сценарий и пазарите реагират пресилено и започне масово изтегляне на капитали.

Бих бил много по-спокоен, ако знам, че българските регулатори работят денонощно за защита от подобен лош сценарий.

Искам да кажа още, че България днес е много по-добре подготвена в случай на лош сценарий, свързан с гръцката икономика. Банковият сектор е в по-добра форма. Той успя да абсорбира още една част от загубите в портфейлите. Той е нетен кредитор спрямо останалия свят. Публичният сектор е в много по-добра кондиция. Нивото на фискалния резерв е по-добро, заяви банкерът.

Ситуацията е много различна в самата Гърция, която направи много през последните четири-пет години. Тя осъществи фискална консолидация в мащаби, които не са наблюдавани исторически.

Разбира се, там има проблеми, които остават нерешени. Смятам обаче, че вероятността лош сценарий да се материализира е по-малка от това да бъде намерено решение.

При ниво на публичен дълг от 160% от БВП, трябва да се има положителен баланс в размер на 4.5-5% от БВП, само да се стабилизира нивото на публична задлъжнялост. За да започне да се редуцира тази задлъжнялост, трябва дори по-голям баланс. Това никой не го е правил.

Така че, според мен, там решението е в посока на отписване на голяма част от дълга. Отговорност за ситуацията в Гърция трябва да поемат и кредиторите, които са дали подобни по размер дългове на страната, смята Павлов.

Програмата, както и повече подробности за Шумът на парите могат да се намерят на profit.bg/forum.

Форумът Шумът на парите се осъществява със съдействието на ВИП спонсорите Уникредит Булбанк, Vivacom и Галакси Инвестмънт Груп, както и спонсорите Трейс Груп Холд, София Интернешънъл Секюритиз, ЛУКС ИМОТИ, консултантска къща Амрита, Peugeot и Борика Банксервиз.

Медийни партньори на събитието са fakti.bg, offnews.bg, novini.bg, kaldata.com, imot.bg, economic.bg, сп. Forbes, сп. Икономика, агенция Фокус, pariteni.bg и SeeNews.

Организационен партньор на събитието за поредна година е агенцията за връзки с обществеността AMI Communications България.