Песимисти или оптимисти са българите? Отговор на този въпрос даде Таня Тошева, консултант в изследователското звено на GfK Bulgaria, като се позова на изработения от компанията потребителски барометър.

„Допреди септември 2008 г. имаме сравнително стабилно ниво на индекса. След това обаче и особено през първите месеци на 2009 г. се наблюдава рязко понижение на индикатора", каза Тошева. Допреди септември 2008 г. кризата бе основно медиен феномен. Тя нямаше все още видими проявления за българите - нещо, което се променя през следващите месеци.

Според представените данни от експерта, барометърът отчита известно подобрение в средата на 2009 г. Това движение Тошева обясни с проведените тогава парламентарни избори. Българите стават оптимисти по време на избори, обясниха от GfK.

Положителната нагласа обаче не продължава дълго, като барометърът спада отново рязко в края на 2009 г. и началото на 2010 г. Кризата вече не е само по страниците на медиите, но се пренася и в живота. Тогава, освен медийното говорене за криза, вече имаме и реалното й проявление в живота на хората. Започва да се говори за лошите кредити, изнасят се данни за повишаване нивото на безработица и др. Всичко това се отразява върху нагласите на хората днес и няма как кризата вече да не се усеща в домакинствата, обясни Таня Тошева.

Експертът посочи, че в момента хората са загубили усещането за сигурност. Българинът е склонен да заделя „ бели пари за черни дни", за бъдещето на децата си и др. и когато възможността за спестяване и инвестиции намаляват, тази несигурност се увеличава. Несигурността се подхранва и от намаляване на доходите и възнаграждения, както и от загуба на работата. Като резултат от влошеното финансово състояние, част от българите се притесняват за изплащане на задължения по кредити и дългове.

Предвид преобладаващата песимистична нагласа обаче, 8% от от анкетираните могат да се похвалят с израстване на работното си място, а едва 4% заявяват, че имат възможност да спестяват и инвестират.

Някои видяха края на кризата, за други предстоят тежки месеци. Над 50% от българите обаче са предприели през последните 12 месеца стратегия за орязване на разходи. Това ще рече, че са се лишили от забавления, почивки, от подобрения в дома, излизане навън, от ново облекло, обувки и оборудване. По този показател, реакцията на българите не се различава от тази на жителите от други европейски страни. Населението се ограничава до разходи за основните нужди.

Що се отнася до отношението на българите спрямо кредитирането, то 70% биха теглили кредит само при нужда. Близо 50 на сто биха предпочели да заемат средства от познати, приятели и роднини, като 19% биха се обърнали към небанкова финансова институция за отпускане на заемни средства.

Какво очакват българските домакинства за следващите 12 месеца? Ако не да се влошат, то нещата се задържат на това ниво за 40% от анкетираните. Други 20% очакват умерено влошаване, като делът на оптимистите е 13%.