Половината пари на държавните фирми в една банка

1635
Половината пари на държавните фирми в една банка

408 милиона лева, или 48 на сто от свободните пари на държавните фирми, са на депозит в Корпоративна търговска банка. Това показва справка към 31 март тази година, изготвена от Министерството на финансите в отговор на запитване на 13 главни редактори на печатни медии, членуващи в Съюза на издателите.

КТБ е абсолютен шампион по депозити на държавни предприятия, след като вторият трезор в класацията - СИБанк, държи скромните 80 млн. лв., или 9% от общата сума.

Парите в банката първенец са не само най-много. Те се увеличават във времето. В края на миналата година са били 385 милиона лева, или 46 на сто от общата сума.

В същото време КТБ е на девето място сред 30-те банки у нас по активи с 2.21 млрд. лева. Пазарният й дял пък е 3.10 процента.

Най-големите като сума депозити са на фирми от енергетиката. Те отново са в КТБ. Така например Българският енергиен холдинг държи в трезора рекордните 66.8 милиона лева.

На 22 април 13 главни редактори, членове на Съюза на издателите, поискаха от министъра на финансите Симеон Дянков информация за това в кои банки държат парите си 18 големи държавни предприятия. В писмото си главните редактори посочваха, че информацията е необходима "във връзка със задълбочаване на икономическата криза и необходимостта от оптимално и прозрачно управление на средствата на данъкоплатците в предприятията, които са преобладаващо държавна и общинска собственост". Министерството на финансите отговори подробно и в предвидения в Закона за достъп до информация срок.

Данните от справката потвърждават слуховете, които витаят от известно време - че парите на държавните фирми в голямата си част са концентрирани в една банка. Към 31 март тази година 408 млн. лв. стоят по депозити и разплащателни сметки в Корпоративна търговска банка. Това са 48% от средствата на 18-те най-големи държавни предприятия. В много от случаите депозитите са в пъти над гарантирания от държавата размер - 100 000 лв. Въпреки че държи най-много държавни пари, банката е на 9-о място по активи.

Държавните фирми са депозирали общо 856 млн. лв. в банковата система. Те предпочитат основно 18 от общо 30-те банки у нас. Втора по размер на депозираните държавни пари е СИБанк. Трезорът съхранява 80 млн. лв. на държавни фирми. Нейният дял обаче е доста по-малък от този на първенеца КТБ - само 9%. С по 7%, или държавен депозит от 61 млн. лв., третото място в класацията споделят Централна кооперативна банка и Уникредит Булбанк. Първи подгласник на челната тройка е Инвестбанк с 54 млн. лв. или 6% от общия депозит на държавните предприятия.

Какво е било положението в края на декември миналата година? Класацията отново се е оглавявала от КТБ, която е държала 385 млн. лв. от държавните пари, или нейният дял е бил 46%. Следвала е Уникредит Булбанк с 11 %, ЦКБ - 10%, Инвестбанк - 9%. В края на декември на пето място е била Райфайзенбанк, където са били депозирани 7% от парите на държавните фирми.

СИБанк тогава е била чак на 6-о място с 41 млн. лв., или 5% от парите на големите държавни фирми. В края на миналата година те са складирали в банки общо 842 млн. лв.

От сравнението на данните за двата периода става ясно, че държавният бизнес е изтеглил пари от Уникредит Булбанк, ЦКБ, Инвестбанк и Райфайзенбанк. И така почти двойно повече стават парите в СИБанк. Депозираните пари в отличничката КТБ също нарастват - и като процент, и като сума.

В интервю за в. "Пари" от 13 май Цветан Василев, председател на Надзорния съвет на КТБ, казва, че тайната на успеха е в депозитните лихви, които предлага. Според него процентите на КТБ били между 5.5 и 7.5 %, което е повече от конкурентна лихва.

КТБ е девета по активи

Корпоративна търговска банка е на девето място по размер на активите, показват най-актуалните данни за състоянието на банковата система. Банката има активи за 2.21 милиарда лева. Първенец е Уникредит Булбанк, чиито активи са за 11.497 милиарда лева.

Следват Банка ДСК (8.68 млрд. лв.), Обединена българска банка (7.945 млрд. лв.), Райфайзенбанк (6.806 млрд. лв.), Юробанк И Еф Джи (6.062 млрд. лв.), Първа инвестиционна банка (4.31 млрд. лв.), Банка Пиреос България (3.558 млрд. лв.), Сосиете Женерал Експресбанк (2.793 млрд. лв.). След КТБ, на 10-о място е Алфа банк (2.184 млрд. лв.).

Въпреки това обаче като процентно нарастване на печалбата КТБ е лидер. Спрямо първото тримесечие на 2009 г. от януари до март на 2010 г. печалбата на банката е нараснала с 36.10 процента. Трезорът е на плюс с 21.08 млн. лв., което го поставя на четвърто място като абсолютна стойност.

Най-голяма за първото тримесечие е печалбата на Уникредит Булбанк - 37.97 млн. лв. Тя обаче спада спрямо същия период на миналата година, и то с 35.41 процента.

Кредитният портфейл на Уникредит Булбанк е за 7.366 милиарда лева, а на КТБ - за 1.477 млрд. лв. Това определя и голямата разлика в пазарните дялове.

Три банки имат пазарен дял над 10 процента, но КТБ не е сред тях.

Класацията се води от Уникредит Булбанк - 16.11 процента, Банка ДСК - 12.16%, и Обединена българска банка - 11.13 на сто.

Пазарният дял на КТБ е само 3.10 на сто. Според шефа на трезора Цветан Василев именно фактът, че КТБ не се занимавала с ипотечно и потребителско кредитиране я спасявал от лоши резултати и спад на печалбата. Може би поради това трезорът има само 11 банкомата в София.

66 800 000 лева е рекордният депозит

Най-голям депозит - 66.8 милиона лева, държи към 31 март Българският енергиен холдинг. Предпочетената банка отново е КТБ. В нея е и най-голямата разплащателна сметка на холдинга - 8.5 милиона лева.

Шефът на КТБ Цветан Василев не крие, че интересите на неговата банка са предимно в енергетиката. Затова и парите на частни и държавни енергийни дружества се намирали там.

Банката, която има сравнително малка клонова мрежа, има свой офис на строителната площадка на АЕЦ "Белене". Вторият по големина депозит - 55 млн. лв. на "Булгартрансгаз", също е в КТБ.

Няма правила за избор

Държавните предприятия нямат единни правила за избор на обслужваща банка. Това става ясно от справката, която Министерство на финансите изпрати на Съюза на издателите. Дружествата с принципал министъра на икономиката, енергетиката и туризма сравняват няколко оферти и гледат кредитния рейтинг. Взимат се предвид и преференциални ставки. Заповед на транспортния министър налага пък предприятията под неговата шапка да сравняват три оферти.

В Министерство на отбраната обаче няма такава заповед. Затова и дружеството "Терем" няма разработени правила за управление на риска. Там гледали предимно кредитния рейтинг.

Министерствата харесват други трезори

Министерствата харесват трезори, различни от тези, които са си избрали предприятията на държавата. В повечето случаи шефовете на държавните фирми по своя воля решават коя ще е банката. Правила почти няма. Самите министерства обаче предпочитат да ги обслужват банките с най-голям пазарен дял и активи. Най-често те избират първите три по активи - Уникредит Булбанк (43.8%), Банка ДСК (19.8%), Обединена българска банка (9%). След тях веднага се нареждат държавната Българска банка за развитие (8.5%) и Общинска банка (5.1%).

В тази класация Корпоративна търговска банка е с минималните 0.8 процента от всички депозирани пари на държавните ведомства. На практика под един процент от министерствата и агенциите са предпочели да си държат парите в банката на Цветан Василев, въпреки твърденията му, че предлага най-конкурентните лихви.

Има ли връзка с една нова медийна група?

Почти всички фирми - депозанти в Корпоративна търговска банка, имали и кредити, отпуснати от трезора, твърди Цветан Василев в интервю от 13 май във в. "Пари". При определяне на лихвите по заемите банката използва индивидуален подход, пише на интернет страницата й.

В същото интервю Василев казва, че КТБ не финансира медии. Покупката на вестниците "Монитор", "Телеграф" и "Политика" обаче беше осъществена от бившата шефка на тотото Ирена Кръстева през 2007 г. именно с кредит от КТБ срещу залог на дялове в същите вестници.

Данните на финансовото министерство дават някакво обяснение откъде банката има средства да финансира "Нова българска медийна група", която обединява горните вестници, при експанзията й на медийния пазар. Към първоначално закупените три вестника впоследствие се прибавиха "Меридиан мач", "Засада", "Борба", "Уикенд", както и интернет сайтове, телевизии и разпространителски фирми.

Казвайки, че не финансира медии, Цветан Василев явно е имал предвид, че неговото име не присъства в нито една фирма, която в момента официално е акционер в "Нова българска медийна група". Този резултат се получи чрез поредица прехвърляне и изкупване на дялове, което не е незаконна практика.

Публична тайна е обаче, че именно парите на Цветан Василев стоят зад пресгрупата на Ирена Кръстева, която се води управител. Знае се също, че синът на Кръстева - Делян Пеевски, ръководи оперативно медиите. Той е депутат от ДПС и бивш заместник- министър на бедствията и авариите в кабинета на тройната коалиция.

Източник: в. Труд

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg