Потребителският кредит е най-масово отпусканият кредит у нас, сочат резултатите от социологическото проучване на тема „Задлъжнялостта на населението: състояние и перспективи", представени от ст.н.с. Емилия Ченгелова от Института по социология към БАН.

Обобщените данни от изследването показват още, че кредитната карта се използва от близо 20% от респондентите, а 12.3% изплащат ипотечен кредит. Подобен е и процентът на участниците в изследването, които са придобили стоки чрез лизинг.

Ченгелова припомни, че пикът на кредитирането у нас е бил в периода 2006 - 2008 г., като в момента процесът се е успокоил.

Българите на възраст 30 - 39 години са най-активните кредитоползватели. Следващата по-активна възрастова група са между 18-29 години, последвани от 50 - 59 годишните.

„Голямо учудване за нас породи фактът, че сред кредитополучателите има и хора над 60 години. В Европа има рестриктивни мерки при отпускането на кредити на клиенти в пенсионна възраст, докато явно в България не е така", коментира Емилия Ченгелова.

Тя изтъкна още, че резултатите от изследването са показали недвусмислена връзка между трудовата заетост и кредитополучателите. С най-голям дял са тези с постоянен трудов договор. Малко над 26% от студентите имат кредит, а 35.4% са безработни, които също погасяват задължения по кредити. „Как се е получило така ли? Тези хора са теглили кредит в предходна година. Днес въпросът е как тези хора погасяват задълженията си", обясни ученият.

Данните от изследването сочат още, че кредитите и заемите са характерни за хора с ниски доходи, които прибягват до тях заради разходи от първа необходимост. По-малък е делът на респондентите, които задлъжняват с цел развитие на бизнеса. „Това е обезпокоително, че поради ниски доходи хората прибягват до кредитиране за финансиране на неща от първа необходимост", смята Емилия Ченгелова.

Над половината от респондентите отговарят, че погасяването на кредит се отразява силно негативно на семейния бюджет. Това е съпроводено със свиване на бюджета и редица ограничения, с цел покриване на задълженията си.

„Българинът е дисциплиниран кредитополучател, като само за наше учудване едва 2.9% от участниците не си покриват в срок задълженията", обяви Ченгелова.

Тя изтъкна, че се обособяват три типа на свръхзадлъжнялост у нас - задлъжнялост към комунално-битови услуги (ТЕЦ, вода, електричество, телефон и др.), неплащане на данъци и здравно-осигурителни вноски, както и задължения към кредитни институции.