На срещата си в средата на октомври лидерите на ЕС ще обсъждат кризата, довела до резкия спад на пазарите. Подготвят се инициативи, включващи структурни промени, а не само краткосрочни мерки. Междувременно зачестяват призивите за световна среща във връзка с кризата.

Предложените правила се отнасят до финансови продукти, подкрепени с ипотеки с различна степен на риск. Продаващите подобни продукти банки ще трябва да задържат част от тях, което означава, че ще понесат част от риска. Инвеститорите ще трябва да положат повече усилия, за да гарантират, че стойността на купуваните от тях продукти е обявена. Ако това не бъде направено, могат да бъдат наложени сериозни глоби, съобщават от Европейската комисия.

Ще бъдат създадени контролни органи за банките, работещи в няколко страни, и ще има ограничения за средствата, които те могат да дават или вземат назаем помежду си. Други предложения се отнасят до това как да се оценява банковия капитал и как работещите в повече от една страна банки финансират ежедневните си операции.

По информация на официалния сайт на ЕС основните предложени промени се отнасят до подобряване управлението на прекомерното излагане на риск: на банките се налагат определени тавани при кредитиране на който и да е субект.

В резултат на това на междубанковия пазар банките няма да имат възможност да кредитират или да влагат средства в други банки над определена сума, а заемането на средства от банки ще бъде ефективно ограничено по отношение на това колко и от кого те могат да вземат назаем.

Включват и подобряване на надзора върху трансграничните банкови групи: ще бъдат създадени „колегиуми на надзорните органи“ за банковите групи, които упражняват дейности в няколко държави от ЕС. Ще се внесе повече яснота в правата и отговорностите на съответните национални надзорни органи, което ще направи тяхното сътрудничество по-ефективно.

По отношение на подобряването на качеството на банковия капитал ще се въведат ясни общностни правила за оценяване дали даден „хибриден“ капитал, т.е. включващ собствен капитал и дълг, отговаря на условията да бъде считан за част от общия капитал на банката — сумата, от която зависи до каква степен банката може да кредитира.

За подобряване на управлението на ликвидния риск - управлението на ликвидния риск за банковите групи, които осъществяват дейности в няколко държави от ЕС, т.е. как те финансират своята ежедневна дейност, също ще бъде обсъдено и координирано в рамките на „колегиумите на надзорните органи“. Тези разпоредби отразяват текущата работа на Базелския комитет за банков надзор и на Комитета на европейските органи за банков надзор.

Предложенията обхващат и подобряване на управлението на риска за секюритизирани продукти. Правилата за секюритизираните продукти — плащанията по които зависят от резултатите на специален кредитен портфейл — ще станат по-строги.

От дружествата (известни като „кредитори“), които преобразуват заеми в търгуеми ценни книжа (ЦК), ще се изисква да поемат известна част от излагането на риск, свързан с тези ЦК, а дружествата, които инвестират в ЦК, ще могат да вземат решение, само след провеждане на цялостно предварително проучване. Ако това не бъде спазено, те подлежат на сериозни капиталови санкции.

За да влязат в сила, предложените правила трябва да бъдат одобрени от всички 27 правителства в ЕС и от Европейския парламент.

Досега шест правителства от ЕС вече трябваше да се намесят в подкрепа на финансови институции, което разпръсна надеждите, че кризата ще бъде ограничена до САЩ. ЕС бързо преглежда спасителните планове, за да гарантира, че те не нарушават правилата за финансовата подкрепа, която правителствата могат да оказват на компаниите.

Спасителните мерки бяха оприличени от Комисията като пример за трансгранично сътрудничество. Заедно с националните правителства, Европейската централна банка участва в преговорите, следени внимателно от Комисията. ЕЦБ удвои усилията си за улесняване на кредитирането, давайки на банките в 15-членната Еврозона 120 млрд. евро за 30-дневен период.

Комисията призова САЩ да поемат отговорност за излизането от кризата не само заради самите тях, но и заради останалата част от света. Американските законодатели отхвърлиха мерки на стойност 700 млрд. долара за спасяване на изпадналите в затруднение банки и финансови институции.

Вижте още:

Брюксел предлага нови правила за контрол на банките