Гладът за повече парични средства убеждава все по-голям брой румънски банки да предлагат 10-процентни лихви по депозитите в румънски леи, както и парични възнаграждения за клиенти, които спестяват през следващите месеци, предава Ziarul Financiar.

Втората най-голяма банка в страната - BRD, се присъедини към нарастващата група от банки, които прибягват до двуцифрени лихвени проценти по депозитите, с цел да привлекат леи на пазара, като плащат 10% годишна лихва по влоговете с падеж до една година и 9.5% лихва по шестмесечните влогове.

При ING клиентите, които имат 1 000 леи (275.26 евро) повече в сметките си към 15 май, в сравнение с 1 април, ще получат 50 леи (13.76 евро) бонус като добавка към 7.5-процентната годишна лихва, което вдига общата лихва до 44% на година.

Alpha Bank вдигна мизата, като обяви 10.5% годишна лихва по шестмесечните депозитни сертификати, като в същото време предлага 10% лихва по сертификатите за три и девет месеца. Въвлечени в надпреварата да стимулират спестяванията, банките не обръщат внимание на разходите, които им носят подобни лихвени проценти, тъй като по закон те трябва да замразяват 20% от средствата, набрани чрез подобни кампании в Централната банка на Румъния.

Независимо дали имат мощна банка зад гърба си или не, банки като Raiffeisen, Bancpost, Banca Transilvania, UniCredit и Credit Europe Bank пуснаха спестовни продукти, чиито лихвени проценти възлизат на 10% или 10.5%. Такъв е и случаят с Piraeus Bank, което показва, че ясната нужда от кеш надделява над това вносителите да бъдат предпазени от инфлацията и нарастващите лихвени проценти по кредитите.

Централната банка миналата седмица изпрати няколко предупредителни сигнала относно недостига на кеш. Управителят на банката Мугур Исареску заяви, че може би е наближило времето, когато банките ще изпитат нужда да се обърнат към кредитите, които им предлага Централната банка. Подуправителят на банката Флорин Джорджеску се срещна с ковчежниците на банките, за да ги предупреди, че ликвидността на паричния пазар ще спадне в края на месеца, когато се очакват големи плащания в бюджета от страна на компаниите и да ги посъветва да закупят държавни ценни книжа, за да имат достъп до заеми от Централната банка.

Дилърите обаче се отнасят скептично към съвета на Централната банка да се инвестира в държавни ценни книжа, тъй като това ще изиска да блокират парични средства. В добавка, годишната лихвата по държавните ценни книжа не надхвърля 9.5%-10%, докато лихвата по овърнайт кредитите, които Централната банка отпуска на търговските банки, е 12%.

Предупрежденията на Централната банка се основават на миналогодишния опит, когато паричните средства в системата изведнъж изчезнаха.

В периода между март и май 2007 г. банките са взели назаем от Централната банка 10.2 млрд. леи (2.92 млрд. евро) при годишна лихва 14%.