Симеон Пешов: Нямам милиони в банки

5028
Симеон Пешов: Нямам милиони в банки

"Не съм милионер по налични пари по влогове", казва доайенът на българския строителен бранш Симеон Пешов.

"Ако обаче към кешовата наличност, добавим личното ми имущество - апартамент в София, жилище на морето, къща в родното ми село Белчин, както и акциите в "Главболгарстрой" - сигурно съм милионер", добавя все пак той.

"Нямам обаче 67 млн. лв., както написаха в една класация. Приписват ми активите на фирмата, а те не са мои", уточнява Пешов, който повече от две десетилетия е ръководил една от най-успешните български строителни компании - "Главболгарстрой".

Фирмата няколко пъти е награждавана за най-добър данъкоплатец в строителството. "Колеги ми се смееха, че това е най-обидната награда", казва Пешов с усмивка.

Признава, че годините вече му тежат. Затова след 70-годишния си юбилей този март се е оттеглил от оперативното ръководство на компанията. Сега е президент, а начело на фирмата са двамата му сина Камен и Калин, акционери като Павел Калистратов и др.

В ръководството на холдинга участват общо 12 акционери, които притежават 57% от акциите, пояснява Пешов, с което парира логичния въпрос не се ли е превърнала "Главболгарстрой" в семейна фирма.

Компанията е знакова за строителния бранш в страната. Когато печели търгове, настройката сред конкурентите е: "Естествено, всички управляващи обичат Пешов!" А когато губи: "Е, най-после надцакаха Пешов!"

Истината вероятно е някъде по средата. Надали е имало премиер на България през 20-те години преход, който да не е рязал лента на обект, строен от "Главболгарстрой". Но и нерядко компанията е била отстранявана от търгове или ги е губела. В последните наддавания за строителството на магистрали например компанията неуспешно се конкурира за лотовете на "Тракия" и "Марица". Чак на шестия поред автомагистрален търг спечели строителството на 15 км от "Струма" с най-ниска цена.

"Печелили сме и сме губили много търгове. Не сме били миропомазвани. Но обектите, които сме изграждали, са знакови, затова остава усещането, че печелим най-много", казва Пешов.

Сред най-впечатляващите сгради и съоръжения, строени от компанията, са "Арена Армеец" - спортната зала на София, която бе открита в събота, ремонтът на Националния стадион "Васил Левски", строителството на сградата на РВД, Южната дъга от Околовръстното на столицата, посолството на САЩ и т. н.

Списъкът сигурно няма да може да се побере на пръстите на всичките 12 акционери, които участват в управлението на "Главболгарстрой".

Времената обаче се менят и кризата силно удари строителния бизнес. "Имахме поръчки за 480 млн. лв. през 2008 г. За 2010 г. сме едва на 220-230 млн. лв.", признава Пешов. Бърза обаче да уточни, че финансово "Главболгарстрой" е много добре дори в момента, тъй като през последните две години не са раздавани дивиденти, а печалбите са заделяни, за да бъдат посрещнати последствията от кризата. "Не се впуснахме в излишен разкош и предприемачество", е формулата на оцеляването.

"Мнозина строители решиха да реинвестират печалбите си като предприемачи през 2008-2009 г. с очакването, че ще спечелят още повече." И капанът за някои от тях е щракнал.

Кога ще излезем от кризата? Сложен въпрос, на който Пешов отговаря светкавично като човек, който дълго е анализирал ситуацията.

"Пазарът ще се стабилизира напълно през октомври-ноември тази година благодарение на многото търгове за проекти от еврофондовете, които стартират."

Кризата е уравнение с много неизвестни, но математиката била силната страна на Симеон Пешов, става ясно, докато връща лентата на времето обратно. Така че колегите му могат да се доверят на прогнозата. И в началното училище в Белчин, и в средното в Самоков неизменно имал шестици по математика и физика. "По останалите предмети ми пишеха по-високи оценки само заради това, че в точните науки бях отличник", признава с усмивка Пешов.

Родът му е сред най-уважаваните в Белчин. Прадядо му бил един от първите кметове след Освобождението, макар и да не е можел да се подписва. Бил сред инициаторите за построяването на Белчин баня. Дядо му бил пълен инвалид от Балканската война, но това не му попречило да е радетел за построяването на училище и църква в селото. Баща му пък ръководел строителна бригада. Наследникът му Симеон не се срамува да признае, че е пасял крави из Самоковското поле като хлапе.

Пешов отбил военната си служба в Танковата бригада в Горна баня. Звучи като виц, защото на ръст изобщо не е подходящ да управлява тежките машини. Танкистите са дребни мъже. Всъщност бях в разузнавателна рота, уточнява Симеон Пешов.

След казармата завършил Инженерно-строителния институт в София, сегашния УАСГ. Дипломната му работа била на тема "двойна черупка" (нещо като двойна дъга, в онези години било модерно да се изграждат язовирни стени по този метод). "Изчисленията бяха много сложни. Правеха се на ръка, като се използва система от линейни уравнения с много неизвестни", пояснява Пешов.

Така някак естествено след дипломирането се озовал на работа в изчислителен център за строителството. През 1969 г. специализира в Лондон управление на строителството. Твърди, че бил сред инициаторите да бъде внесен един от първите компютри на IBM у нас (бил с размерите на прогимназия). Заради спорове около техниката в крайна сметка през 1976 г. се озовал като старши експерт в Главна дирекция "Строителство на НРБ в СССР" в Москва. Зад това сложно наименование всъщност се крие сегашната компания "Главболгарстрой". За неин ръководител е назначен от януари 1990 г.

Фирмата до началото на прехода е с отлични позиции в СССР. Само че социдилията е пред приключване и през 1991 г. се налага да бъдат върнати в България 13 хиляди работници.

"Беше тежък момент. Решихме да започнем да се борим за обекти на пазарен принцип", разказва Пешов. Опитали се да кандидатстват в търговете за строителство на градчета за руските войски, изтеглени от Германия. Но понеже финансирането идвало от Бон, оказало се, че това е "кауза пердута".

"Написах писма до 6 немски фирми, в които обяснявах, че имаме бази в Русия и желаем да сътрудничим като подизпълнител. Откликнаха от "Хохтиф". От този момент реално започна новата история на "Главболгарстрой", спомня си Пешов. Компанията изгражда жилища за стотици милиони долари, а ръководството й научило много за администрирането и мениджирането на фирмите по западен образец. Затова и не крие симпатиите си към "Хохтиф". Факт е, че през последните години неведнъж "Главболгарстрой" и "Хохтиф" са се явявали в консорциум за търгове у нас.

"През 1992 г. започнахме да завоюваме име и в България. Работниците ни печелеха средно по 700 долара месечно. Правителството на Филип Димитров реши, че трябва да ни приватизират. Направиха ни оценка от "Ърнст енд Янг", след което предложиха на "Хохтиф" да ни купи. Те обаче отказаха. Тогава подготвихме РМД, но не ни позволиха такава приватизация. Искаха пари кеш. Изтеглихме банкови заеми, например от Булбанк, която имаше свой представител в управителния ни съвет, докато не се издължихме", продължава Пешов. В крайна сметка сега в "Главболгарстрой" имало около 600 дребни акционери. По сметки на Пешов всеки от тях си е върнал инвестицията 2.5 пъти.

Един от най-тежките моменти в историята на фирмата бил през 1998 г., когато финансовият пазар в Русия се срина. "За една нощ изгубихме 10 млн. долара, а изплащахме кредити заради приватизацията. Оцеляхме. Сега е лесно да кажем, че се справихме, но тогава ни беше много тежко", спомня си Пешов. След този срив компанията започва да увеличава присъствието си в България. Но не загърбва външните пазари - в момента строи Съдебната палата на Косово (25 млн. евро), работи на обекти в Македония (14 млн. лв.) и Русия (10 млн. долара). "През цялото време и при всички преживени кризи сме се уповавали на непрестанното обучение на персонала и сме се борили да го съхраним. Теорията за обучение в криза не е случайна и при нас се изградиха 40-50 отлични млади инженери", разкрива философията си Пешов.

"Ако можех да се върна назад, бих повторил пътя си. А може би бих избрал и по-лек, например на консултантска фирма. Една такава фирма изкарва хляба си много по-лесно, само с интелектуален труд", разсъждава сега доайенът на строителите..

Нямало обаче начин да промени хобито си - планински разходки. Не обича лова и риболова. За сметка на това истинска страст са му археологическите разкопки на древната римска крепост в Белчин, които финансира с 250 000 лв. лични средства. С дивиденти от "Главболгарстрой" е спонсорирал и ремонта на църква от ХVII век в селото. Може би в тези детайли е тайната на липсващите милиони в банки...

Източник: в. Труд, Снимка: Profit.bg

Подобни статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Коментари

запознат
# 0
19:03 | 1 March 2013
правилното заглавие би трябвало да бъде - "Нямам милиони в български банки"
Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg

Пазари

% Стойност
  • SOFIX 669.970 0.00%
  • BGREIT 113.800 0.00%
  • BGTR30 547.380 0.00%
  • BGBX40 131.110 0.00%
Ask Bid
  • EUR/USD 1.1738 1.1739
  • GBP/USD 1.3252 1.3253
  • USD/JPY 114.1100 114.1220
  • USD/CHF 0.9907 0.9909
  • USD/CAD 1.2770 1.2772
  • AUD/USD 0.7567 0.7568
  • USD/BGN 1.6660 1.6663
Ask Bid
  • DOW JONES 23589.07 23593.07
  • S&P500 2599.16 2599.66
  • NASDAQ 4705.68 4706.68
  • CAC 40 5365.33 5367.33
  • DAX 13168.74 13170.74
  • FTSE 100 7408.40 7409.90
  • ПЕТРОЛ 57.72 57.77
  • ЗЛАТО 1279.34 1279.84
  • СРЕБРО 16.94 16.98

Видео