България неизбежно ще излезе на международните дългови пазари, но закъснението, с което взема решенията за това, ще доведат до финансиране при по-високи лихви. До предпазно споразумение с МВФ също ще се стигне, а обществото май е забравило, че след 2 години страната има да погасява значителни суми по Брейди облигациите си.

Такава е прогнозата на Стоян Александров, бивш финансов министър, банкер и академичен преподавател, която той направи в предаването ИконоМикс по Дарик радио.

Според Александров банките няма как да бъдат заставени да свалят лихвите, особено с административни актове и държавен натиск. Изпуснато е времето, в което можеше да се създадат предпоставки за излизане от порочната спирала на високите лихви, каза Александров. Според него единственият изход от тази ситуация е появата на някакъв външен шок, но не конкретизира какъв точно би могъл да бъде този шок.

Как ще коментирате идеята държавата да регулира лихвите на банките в България?

Еднозначен отговор на този въпрос няма, тъй като самото държавно регулиране може да стане по няколко начина. Това, което се лансира, че едва ли не административно могат да се наложат някакви параметри за движение на лихвите, не е пазарно поведение и едва ли някой сериозно го обмисля.

Така че когато говорим за държавна намеса, тя може да се случи под различни форми, в това число и чрез промяна на правилата на играта, т. е. чрез нормативната уредба и промяна в някои закони.

Аз мисля, че трябваше да се проведе една дискусия, за да се види действително нужно ли беше банките да вдигат така рязко лихвите по депозитите. Това беше обяснимо, тъй като банките изпаднаха в един шок, защото те много лесно получаваха ресурса отвън. Тогава банките знаеха, че провеждат една агресивна кредитна политика, когато приканваха едва ли не всеки, без всякакво притеснение, да се възползва от възможността да получи кредит и да си реши едни или други проблеми.

На тях им беше ясно, че една част от портфейла им, в условия на финансова криза, ще бъде влошен, ще се наложи във времето да провизират и затова започнаха да трупат резерви, т.е. привличайки ресурс с оглед на бъдещите негативни очаквания. И понеже България е в условия на паричен съвет и понеже нямаше никакви индикации от страна на Централната банка, че евентуално има някои механизми, при които може да се помогне на банките, всеки тръгна да спасява себе си.

Ако сте обърнали внимание, тези банки, които бяха най-агресивни на пазара на кредити, станаха най-агресивни на пазара на депозити. Влезе се в така наречената спирала на наддаване на лихвите по депозитите, а една банка, вече влязла в тази спирала, тя се увлича по ефекта на засмукването.

Всички банки бяха принудени във времето да се включат в това наддаване. Това е едно безумие, което имаме сега - да даваш 8%-9%-10% лихви по депозитите в условия на криза и в условия на смачкани лихви на световните пазари и да насърчаваш рентиерството, вместо предприемачеството. Това е резултатът от досегашната политика на банките.

И в този смисъл, ако се погледне по-назад, аз смятам, че Централна банка и най-вече правителството имаха възможност за някои действия. Но поведението на Централната банка е по-скоро нищо да не прави, ако не дай си боже стане най-лошото, ще се оправдаем със световната криза. А ако нещата се измъкнат от само себе си, ще кажат - ето, вижте ние колко конструктивна и креативна политика имахме. И така разчитат от Централната банка, че нещата от само себе си ще излязат и финансовият и банков сектор ще оцелее.

Да разбираме ли, че е имало време в което Централната банка е можела да действа, да реагира по някакъв начин и това време е изпуснато?

По-скоро става дума за възможността да се предприемат координирани действия, защото това е тънкият момент в България, защото по принцип банковата система е независима от изпълнителната власт. Още когато се наложи Централната банка да увеличи гаранциите по депозитите, не беше пречка вместо 100 000 лв. гаранция, да поемат 100% гаранция за всички депозити. Защото тези, които са извън 100-те хиляди са много малко, а всеки един полуграмотен българин може да си разбие 1-ия милион в десет депозита, в десет банки и пак да си осигури 100% гаранция.

Дискутираше се и дали в някаква степен да се защитят междубанковите депозити, имаше много плюсове и минуси. По-натам, когато държавата поема този голям ангажимент за държавна гаранция, тя можеше да поиска нещо от страна на банковия сектор.

Ако аз бях финансов министър, при всички случаи щях да седна с Асоциацията на търговските банки и да кажа: „Ето, аз ви давам спокойствието, давам ви държавна гаранция, няма да има изтичане на ресурс, за сметка на това, вие бъдете така добри да не пипате лихвите по старите кредити, например, направете еди-какво си!". Никой нищо не е разговарял с банковия сектор. Можете ли да си представите, държавата се нагърбва с милиарди ангажимент, без да поиска абсолютно нищо от насрещната страна? Ние, банкерите, само можем да ги позлатим такива държавници, само че те ще отидат с негативна оценка в историята.

Друг момент в дискусията, която ви казвам, че трябваше да се проведе - да се обвързват минималните резерви с нивата на лихвите. Евентуално там, където някоя банка си позволява изключително високи лихви по депозитите, следователно тя акумулира в себе си някакъв риск, би могло минималните резерви да се обвържат с този риск.

Или друго вземете - защо трябва държавата да гарантира промоционалните лихви? Във всички учебници пише, че която банка дава високи лихви, значи тя вече е „изяла гърнето с боба". То е азбучна истина и всички баби и дядовци на село, които не са учили икономика, това го разбират. Аз твърдя, че ако се махнат държавните гаранции върху промоционалните лихви, минимум с 1% ще паднат лихвите по депозитите, респективно - по кредитите.

И редица други действия могат да се предприемат. Аз в момента пред вас импровизирам, но ако се седнеше и се помислеше, сигурно щяха да се намерят 10-15-20 решения, без те да са ултимативни, без да са административни, а да са създаващи условия, с които банките искат не искат, да се съобразят.

И отново на въпроса - късно ли е да се седне и да се говори в тази насока?

За много неща вече е късно.

И накъде вървим?

Централната банка ще ви каже. Вижте тяхното пълно мълчание, защото вече не са 100% убедени дали ще се окажат прави в своето бездействие. И все пак, нека не ме разбирате погрешно - мога да гарантирам с две ръце, че все още българският банков сектор е значително стабилен, за разлика от всичко останало, което се тресе в икономиката. Но всеки един полуграмотен човек знае, че не можеш да имаш болна реална икономика и дълго време да имаш здрав банков сектор.

Споменахте, че сме влезли в спиралата на високите лихви. Това значи ли, че българската банкова система е изправена пред риска да не може вече да излезе от този порочен кръг?

Това е големият проблем, че сама банковата система не може да излезе от ситуацията, например да свали лихвите, ако няма външен шок, ако няма нещо като така да се каже оправдание. В разговора със всяка една от тези банки, които държат високи лихви, всички казват, „Да, прав си Александров, но ако ние излезем и първи свалим лихвите, на другия ден просто ще си сърбаме попарата".

Какъв може да е този външен шок?

Вижте, първо трябва да имаме сигурност в политиката, която води правителството и то да не променя на всеки час поведението си. Политиката, която се води, трябва вече да е за излизане от кризата, а не антикризисна. Много е важно какъв бюджет ще имаме, каква бюджетна политика ще спазваме, защото ако отидем на това, което искат, близо 5% бюджетен дефицит, това не е правилната политика. Това означава да падне допълнително рейтинга на България, да падне доверието в България. Дори при необходимост България да се финансира от външните пазари, това ще се случи на вече много по-висока цена.

Вие видяхте поредният урок, който беше даден на сегашния финансов министър. Той се опита да емитира държавен дълг, като очакваше една по-ниска цена, банките му поискаха 7% по дългогодишни облигации. Това е безумие на нашето поведение на банките. Това е малко рекетиране, което ние правим на правителството, но това е и урок за правителството.

Но ако правителството реши да емитира еврооблигации, външните кредитори едва ли ще бъдат по-милостиви?

След като българският пазар, който е свръхликвиден в момента, иска тази доходност, нали разбирате навън как ще е? И това отново ме кара да се питам как така с лека ръка се каза, че ние нямаме нужда от външно финансиране? Само преди няколко месеца ако беше направено това външно финансиране, когато беше неизбежно, че ще пипнем фискалния резерв, тогава щяхме да подкрепим фискалния резерв. Сега хем ще изядем фискалния резерв, хем задължително ще се наложи излизане на пазарите, а цената, която ще ни искат там ще е още по-висока.

Толкова ли е късно вече да емитираме външен дълг?

Не е късно, просто цената, която ще платим ще е по-висока. Нещо повече, ние не трябва да забравяме, че 2013 и 2015 г. ние имаме много големи обслужвания по еврооблигациите. Нищо не се прави по преструктурирането на този дълг. Разчитаме, че до тогава ще излезем от кризата, всичко ще върви нагоре, а ако не стане?

В какъв размер са тези обслужвания?

Не мога да кажа така, но целият Брейди дълг, който ние имахме, го преоформихме в Брейди облигации, които са с падеж 2013 и 2015 г. Става въпрос за няколко милиарда. Плюс нулиран фискален резерв, нулиран, защото става въпрос за свободни пари, защото това, което остава във фискалния резерв са в по-голямата си част целеви пари - Сребърен фонд, други неща и т. н.

Не е чак толкова розово положението в България, както някои се опитват да го представят. Не, че е и безнадеждно, но за да се нормализират нещата, трябва да се вземат някои непопулярни мерки. Не може с обществен консенсус да се постигне, това което трябва да се направи.

В този ред на мисли, предпазно споразумение с МВФ много крайна мярка ли е ?

Ние неизбежно ще отидем до предпазно споразумение с МВФ. Неизбежно ще отидем първо до емитиране на скъп дълг, помнете ми думата и ме заплюйте след месеци, неизбежно сигурно ще отидем и до вдигане на ДДС.

Какво ще се случи с валутния борд тогава?

Валутният борд още не е застрашен. Правете разлика между валутен резерв и фискален резерв. Ние от гледна точка на това, което гарантира борда, ние го имаме. Валутният резерв е това, което никой не пипа и ние имаме много по-голямо покритие, отколкото е нормалното и се изисква.

Но фискалният резерв, който вече се топи, има за задача да тушира негативните салда по търговската сметка. Както виждате цената на нефта и газа тръгва нагоре, а ние основно харчим в тази област.

Дали ще компенсираме с износ, тъй като кризата имаше и положителни моменти - ние много смекчихме отрицателното салдо по търговския баланс. И ако се отвори тази дупка по търговския баланс, салдото по текущата сметка, какво правим тогава? Да се надяваме, че имаме много успешна туристическа година? Да благодарим на Господ, че гърците сами се доизяждат и ние печелим от цялата тази работа, защото една голяма част от туристическите потоци, които бяха насочени към Гърция отиват в България и Турция. Може и някой друг божи дар да ни компенсира, може някъде и нефт и газ да бликне.

*Не е препоръка за вземането на инвестиционно решение!

Източник: Darikfinance.bg