На сайта си, Европейската централна банка предложи една симулация: да се въплътите в Марио Драги, шефа на на банката и да решите кризата в еврозоната. Оказва се, че не е лесно, пише „Трибюн“.

В момент, когато ролята на ЕЦБ е в центъра на дебатите, това средство, разработено от нея, има за цел да даде повод за размисъл. Какви са последствията от монетарната политика на Франкфурт? Как се вземат решенията, какви са критериите?

Цел 1: Да се контролира инфлацията. Само инфлацията.

Играта, наречена "€conomia", има абсолютна цел да държите инфлацията под 2%. Дори ако показателите ви за БВП и безработица да са на критичната граница, няма смисъл да се отклонявате за оздравяването им, ако жертвате основната си цел. Фобията от инфлация, внушена от Жан-Клод Трише, се усеща дори и в играта...

Лесно ли е да си централен банкер?

Само няколко минути след като влезете в ролята на централен банкер, вече се оказвате разкъсан между няколко противоречиви цели- трябва да поддържате растежа с поддържането на умерени лихви и да потискате страховете от инфлация с превантивно повишаване на лихвените проценти.

Пазарът никога не реагира както вие искате, например не всяко намаляване на лихвите води до ръст на паричното предлагане. Имате и неочаквани изненади като петролен шок, изобретяване на нови електромобили и ипотечна криза.

Ако намалите лихвите, ще постигнете спокойствие на пазара в краткосрочен план, но после трудно ще ги увеличите. Ще трябва да се справите с капризите на пазара, който отказва да реинвестира, и вкарва икономиката в тежка рецесия... или пък ще се плъзнете по инфлационната спирала.

Каква е реалната власт на централната банка?

В крайна сметка, ако играта е забавна и прави по-лесно разбирането на механизмите и лостовете за действие на ЕЦБ, тя оставя едно странно чувство на безсилие на паричната политика срещу капризите на пазарите... Както е и в действителност, впрочем.