The Economist: Неконвенционалното е новото конвенционално за банките

2365
The Economist: Неконвенционалното е новото конвенционално за банките

Имаше време, когато Управлението за федерален резерв на САЩ (Фед) нямаше изобщо да съобщи, че е променило лихвените проценти. Скоро то ще казва на какво равнище мисли, че ще бъдат те след години.

На първата за годината среща на комитета по паричната политика на 24 и 25 януари Фед ще разкрие кога очаква да започне да повишава краткосрочните лихвени проценти, които сега са близо до нулата и в каква посока ще се движат те през идните години, пише в свой анализ The Economist, цитиран от БТА. Зад една такава пълна прозрачност се крие мрачен факт: в началото на четвърта поредна година на изключително ниски краткосрочни лихвени проценти и на фона на все още болната икономика Фед търси отчаяно нови начини за стимулиране на търсенето. Той не е сам.

От четирите големи банки в богатия свят, британската и японската вече са понижили своите лихвени проценти до равнище, близко до нулата, а четвъртата - Европейската централна банка (ЕЦБ) - по всяка вероятност ще поеме по техния път тази година. Междувременно балансите и на четирите институции са надути, тъй като те увеличават обема и диапазона на активите и кредитите, които държат. Централните банки никога не са се чувствали удобно с неконвенционалните валутни мерки като поемането на устни ангажименти за лихвените проценти и т. нар. количествено облекчаване - покупката на активи чрез печатане на пари.

Алън Блайндър - икономист от Princeton и бивш служител на Фед - ги сравни със семейство, което позволява на своята луда леля да излиза от килера само при специални поводи. Количественото облекчаване се пази в чекмедже с надпис "Само за спешни случаи", както го каза през 2010 година заместник-управителят на Bank of England Чарли Бийн.

Неконвенционалното обаче сега е конвенционално. В презентация на тазгодишната среща на American Economic Association Блайндър ще заяви, че конюнктурата, изразяваща се в ниска инфлация и ниски номинални лихвени проценти, постоянен излишък на капацитет и фискална политика, парализирана от големи дългове, която принуди централните банки да водят неконвенционална политика, ще бъде характерна черта на икономическия пейзаж.

"Не можем да напъхаме лудата леля обратно в килера", казва той. Колко дълго обаче е възможно тя да остане навън?

В Япония лихвените проценти клонят към нулата почти непрекъснато от 1999 година. Оттогава Bank of Japan купува държавни и корпоративни облигации, търговски ценни книжа, инвестира във валутни фондове и в недвижими имоти. Миналата година тя предложи целеви кредити, за да стимулира дългосрочните инвестиции и да възстанови районите, засегнати от земетресението и цунами. Такива мерки предотвратиха една по-дълбока рецесия, но не и дефлацията и застоя в създаването на работни места. Подобен резултат не е вероятен в западните страни. Въпреки това 2012 година ще изисква повече неконвенционални мерки.

Решението на Фед да включи лихвените проценти в своите тримесечни прогнози за ключови икономически показатели, което бе обявено тази седмица, подражава на централните банки на Нова Зеландия, Норвегия и Швеция. Само че докато това трио се стреми към по-голяма прозрачност заради своя собствен интерес, главният мотив на Фед е практичен. Неговите нови прогнози трябва да убедят инвеститорите да не очакват затягане на валутната политика преди 2014 година и следователно да пренебрегнат дългосрочните лихвени проценти. Дали тази мярка ще постигне в достатъчна степен целения стимулиращ ефект е друг въпрос.

Автор: Леся Бакалова

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg