Всички погледи са отправени към банките у нас и осъществяваните от европейските регулатори стрес тестове, които ще покажат реалното състояние на финансовия сектор. Резултатите ще бъдат изнесени през август.

Тази теза бе застъпена и по време на панела „Банки и небанкови финансови институции“ на седмото издание на Шумът на парите, провел се през изминалата седмица.

Известно забавяне в кредитирането от страна на финансовите институции, в условията на провеждане на подобен род тестове, не е нещо необичайно. Подобна тенденция бе наблюдавана и в останалите европейски страни при тези процеси през 2014 г.

„Не мисля, че стрес тестовете са нулирали интереса на банките да кредитират. Ако трябва да говорим за тестовете, в края на август ни предстои да присъстваме на едно ревю. Това прет-а-порте ще бъде интересно за всички клиенти на банките, депозантите и др. Става въпрос за абсолютен стриптийз“, според Иван Кутлов, началник на управление Трежъри в Обединена българска банка.

Според Кутлов тези тестове вече имат позитивен ефект, като са накарали родните финансови институции да подредят къщите си и да вкарат в ред кредитните си портфейли.

А. Ягодин: Корпоративното кредитиране ще има ръст през 2016 година

„Логично е всяка една институция да иска да се отърве от мръсното бельо и при първа възможност за продажба на портфейли с лоши кредити или активите, които стоят за тези кредити, никой не пропуска шанса си. Този процес бе катазилизиран и от предстоящите стрес тестове“, посочи Асен Ягодин, член на УС и изпълнителен директор на Пощенска банка.

Какви са заплахите пред банките?

Трябва да е ясно, че лошите кредити са основен източник на опасения относно банковия сектор в момента, според Кристофор Павлов, главен икономист в УниКредит Булбанк. Голямото опасение е, че при по-консервативен подход на прилагане на правилата на регулация може да се окаже, че някои банки не разполагат с достатъчно буфери за покриването им.

К. Павлов: Можем да видим банкова консолидация през следващите години

Вторият източник на уязвимост за банките е в това, че има опасения, че и при други банки, по подобие на КТБ, кредитите към свързани лица могат да са излезли от контрол. Това е ключовият въпрос, на който търсим решение и със стрес тестовете. Трябва да сме търпеливи, за да видим резултатите, съветва Павлов.

Рентабилността на сектора е много добра, така че отрицателните лихви в еврозоната все още не са заплаха за родните финансови институции, според Павлов. Лихвеният спред у нас стартира от 5.5%, така че страната ни е в уникално добра позиция за в бъдеще.

Основните заплахи пред небанковия финансов сектор се свързват с лошите практики от някои компании на пазара. „За съжаление, не всички конкуренти следват едни и същи стандарти. Ние в Провидент имаме етична програма. Ние обучаваме нашите служители и кредитни консултанти как да си вършат работата отговорно. Те минават тестове и ако не могат да се справят с тях, не могат да работят“, коментира Атила Хорват, управител на Провидент Файненшъл България.

Що се отнася до потребителските кредити, ситуацията е доста парадоксална, според Зденек Метелак, изпълнителен директор и член на УС на Сосиете Женерал Експресбанк.

Зд. Метелак: Моментът е подходящ за инвестиции в имоти

Налице са подобряване на макроикономическата ситуация и повишаване на заплатите, но нивата на потребителското кредитиране вървят надолу. Същото бе положението още през 2014 г. и 2015 г., коментира още експертът.

Какво е бъдещето на банкирането?

Цв. Петринин: Дигитализацията в банковия сектор ще продължи

„Като тенденция при потребителските кредити най-вероятно ще станем свидетели на силна дигитализация през тази и следващите две години. Видяхме успешно преместване на част от бизнеса за потребителски кредити извън банковата система. Имаме цели нови поколения, които не са свикнали с работа в офиси. Смартфонът се превръща в малък „личен офис“.

На банките в следващите години ще им се наложи да се развиват в тази насока. Ако искаме да върнем клиентите при нас, това ще е приоритет през следващите години“ сподели Цветан Петринин, изпълнителен директор на TBI Bank.

„В България не сме достигнали до навлизане в обществото на кредитните карти в такава степен, каквато е в развитите западни демокрации, но този продукт се развива интензивно. Най-високата възвръщаемост на банките е именно при кредитните карти.

В сравнение с един начален етап, потребителите вече не разглеждат картите само като формат на кредит, до която са се добрали. Сега все повече клиенти използват интензивно кредитната карта като средство за удобно разплащане, както и мобилните приложения. Кредитната карта има доста добър потенциал да бъде основен носител на ефективност за банките сред кредитните продукти“, смята Асен Ягодин.

П. Хорват: Доверието стои зад ръста на небанковото кредитиране

„Доверието е много важен фактор в сектора на небанковото финансиране. Мисля, че доверието в небанковите институции нараства. Хората познават компаниите, знаят, че сме тук, разбират условията на кредитите и точно затова можем да постигнем този ръст от 40% на годишна база“, коментира Атила Хорват.

„Очакванията ми по отношение на ипотечното кредитиране е то да отбележи най-висок растеж през тази година. Наблюдаваме нарастване на конкуренцията на банките. Те стават по-агресивни от гледна точка на своите предложения. Наблюдаваме подобряване на средата за инвеститори“ според Зденек Метелак.

И. Кутлов: Депозитите все още удовлетворяват българите

„Алтернативните канали на депозитите тепърва ще добият популярност - взаимни фондове, застраховки живот и др.“, смята Иван Кутлов.