В свой доклад Световният съвет по златото разглежда засилващата се тенденция централните банки по света активно да търсят начини за диверсифициране на своите резерви.

Въпреки че доларът все още е основната световна валута господството му в дългосрочен план е по-малко от сигурно. В отговор на това централните банки намаляват притежанието си на долари и евро, докато в същото време увеличават покупките на традиционни активи като злато и японска йена, както и нови алтернативи като китайския юан.

Официалните резерви на централните банки са нараснали от 2 трлн. долара през 2000 г. до над 12 трлн. долара през 2012 г. За същия този период данните показват значително разграничаване от щатския долар, докато делът на другите валути от резервите се е утроил от 2008 г. насам.

Златото има дълга история като резервен актив на централните банки и като такъв е считано за традиционен. Златото статистически няма корелация с други традиционни резерви и с новите алтернативи, което го прави един важните активи за диверсифициране на долара и еврото. В тон с тази тенденция през четвъртото тримесечие на 2012 г. централните банки отчитат осмо поредно тримесечие на нетни покупки на злато и най-високото ниво от 1964 г.

“Изграждането на златни резерви, заедно с нови алтернативи, е оптималната стратегия, тъй като делът на златото в резервите на банките все още е малък, а много от новите алтернативите или са прекалено малки, или, както в случая с китайския юан, не са отворени за широко международно участие, казва Ашиш Батия от Световния съвет по златото.

“Златото има дълбок и ликвиден пазар без кредитен риск, което го прави един от най-привлекателните активи за централните банки при диверсификацията на долара и еврото. Свойствата на златото, свързани с хеджирането на риска, също го правят особено ценен компонент от един диверсифициран резервен портфейл.”

Проучването на Световния съвет по златото е базирано на презумпцията, че централните банки ще продължават да държат 65% от активите си в долари и евро, докато в същото време търсят висококачествени алтернативи, между които активи, деноминирани в китайска, канадска, австралийска, швейцарска и датска валута, за да балансират резервите си. Ето и някои от основните неща в доклада:

Китайският юан и австралийските активи според Световния съвет по златото се очертават като важни активи за диверсификация. В анализа на оптимизацията на портфейлите обаче, който взема предвид размера на пазара и ограниченията при достъпа, златото получава дял от 8%, изпреварвайки дела от 4% за юана и от 3% за австралийските активи. Делът на златото е изравнен единствено от японската йена, която също има 8% в оптимизирания портфейл.

Поради големия размер на пазара на златото (приблизително 3.2 трлн. долара), централните банки имат значителен достъп до злато за големи инвестиции. Пазарът на златото е силно ликвиден като средните дневни обеми на търговия възлизат на 240 млрд. долара.

Централните банки на развиващите се пазари инвестират в активи, деноминирани в следните валути: канадски долар, австралийски долар, швейцарски франк, датска крона и китайски юан. Предвид факта, че част от силата на алтернативните активи е свързана с икономическия растеж и силата на сектора на суровините, тези активи също така носят и рискове, които се свързват в по-общ план с икономическите цикли.

Ограничението при размера на алтернативните резервни активи на практика потвърждава отново ролята, която традиционните активи могат да играят при диверсификацията. При оптимизацията по пазарен сценарий, която взема предвид размера на пазара на дадения актив, има по-голям дял на традиционните активи като злато (8%), японски държавни облигации (8%) и британски държавни облигации (6%), отколкото на алтернативните активи като швейцарския франк (1%), датската крона (1%) и австралийския долар (3%).

Въпреки привлекателността на пазара на китайския юан, достъпът до него остава труден. Чуждите инвеститори трябва да са част от китайската програмата за Квалифицирани чуждестранни институционални инвеститори, в която в момента участват приблизително 13 централни банки и държавни организации. Участието на индивидуални институции е ограничено до 1 млрд. долара, което е прекалено малко за централните банки.

Анализът на Световният съвет по златото показва, че златото и традиционните резервни активи могат да играят допълнителна роля заедно с алтернативните активи при диверсифицирането на резервните портфейли на централните банки, в които преобладават доларът и еврото. Резултатите предполагат, че удачно за резервните мениджъри е да увеличават златните резерви до постигане на оптимални нива по отношение на другите традиционни и алтернативни резервни активи.