Централните банки в Източна Европа, регионът, който бе най-силно засегнат от световната финансова криза, ще вдигат лихвените си проценти с по-малко в сравнение с останалите развиващите се пазари, поради опасенията около икономическия растеж, пише Bloomberg, цитирайки икономисти.

Икономиките на развиващите се европейски държави тази година ще нараснат с 3.6% в сравнение с 8.4% ръст, прогнозиран за развиващите се азиатски страни и 4.3% ръст за Латинска Америка, според януарските прогнози на Международния валутен фонд. Вчера Русия неочаквано остави основната си лихва, а инвеститорите намалиха очакванията си за ръста на лихвените проценти в Полша и Унгария.

Опасенията на централните банки по света по отношение на нарастващата инфлация се увеличават все повече на фона на стабилизирането на световната икономика и поскъпването на хранителните и енергийните продукти. Въпреки че Унгария, Сърбия и Полша вдигнаха лихвите, лихвените проценти в развиващите се европейски страни ще нарастват по-бавно в сравнение с Азия и Латинска Америка, където ръстът е два пъти по-голям, според Commerzbank AG, Capital Economics Ltd. и Bank of America Merrill Lynch.

"На фона на все още слабия икономически растеж, централните банки в Източна Европа не могат да си позволят да много агресивна политика," според анализатори на Commerzbank. "Не може да се гледа само инфлацията, когато излизаш от голяма икономическа криза."

Вчера Централната банка на Русия изненада икономистите, като остави основните си лихвени проценти без промяна. От МВФ прогнозираха руската икономика да нарасне с 4.5% през тази година в сравнение с 9.6% ръст на Китай и 8.6% на Индия.

Форуърдните сделки с лихвено плащане в момента показват, че лихвеният процент в Полша ще нарасне с 1.08 процентни пункта до края на годината, докато преди две седмици прогнозата беше за 1.25 процентни пункта ръст.

За Унгария данните показват, че страната може би е приключила с вдигането на лихвите, в сравнение с прогноза за ръст на лихвения процент с 52 базисни пункта преди две седмици. За Чехия, където централната банка държи лихвата на рекордно ниското нива от 0.75% от май насам, данните показват повишение от 85 базисни пункта, в сравнение с 82 пункта преди две седмици.

В Индия, където централната банка през миналата седмица възобнови вдигането на лихвите, очакванията за затягането на паричната политика нарастват.

Миналия месец Централната банка на Бразилия вдигна лихвата с 50 базисни пункта и даде индикации за подобен ход и през март.

Централните банки в Източна Европа могат да толерират известна инфлация, тъй като знаят, че тя идва от цените на хранителните и енергийните продукти и нямат голям контрол върху това, според икономисти. В по-голяма част от региона обаче все още има проблеми с икономическия растеж.

Делът на цените на хранителните продукти в потребителските кошници в региона е между 20 и 40%, според икономисти от BNP Paribas. Инфлацията представлява опасност за възстановяването в Източна Европа тъй като може да се отрази на потребителските разходи и да предизвика вдигане на лихвените проценти, казаха през миналата седмица от Европейската банка за възстановяване и развитие.

Поради слабия икономически растеж дилемата пред централните банкери от развиващите се европейски страни е по-близка до тази на колегите им от САЩ и Западна Европа, отколкото до предизвикателствата пред банкерите в Китай, Бразилия или Индия, според анализатори от Commerzbank.

Централната банка на Сърбия оглави повишението на лихвените проценти, вдигайки основната си лихва с 4 процентни пункта до 12% от август насам, след като обезценяването на местната валута доведе до инфлация.

Унгарската централна банка миналия месец вдигна основната лихва на страната с четвърт процентен пункт до 6% като това беше трето поредно повишение.

Полската централна банка я последва на 19 януари, като повиши лихвата си с четвърт процентен пункт до 3.75%.

След вдигането на лихвите централните банки смекчиха до известна степен реториката си по отношение на борбата с инфлацията.

Инфлацията в Полша, Унгария и Чехия през тази година вероятно ще надхвърли горната граница на лимита на централните банки в съответните страни. Таргетът на Централната банка на Русия, който е 6-7% вероятно „много трудно" ще бъде постигнат според заместник управителят на финансовата институция Алексей Улюкаев.