За лихвите в България и Гърция

2327
За лихвите в България и Гърция

Неотдавна гръцки мениджър в голяма компания, работеща у нас, изтеглил ипотечен заем за нова вила от 200 000 евро при 3% лихва, което предизвикало завистта у колегите му.

Млади българи също се намръщили, щом им разказали как в южната ни съседка семейства при покупка на първо жилище въобще не плащат лихви. Теглят ипотечен кредит и връщат първоначалната сума, лихвата я поема държавата.

"Уж са пред фалит, а продължават да си купуват скъпи имоти при смешни лихви или дори без лихви", казват все по-често българите, сравнявайки условията тук и там. По-възрастните напоследък дори се шегуват: "И ние искаме такава криза - пенсията ни да падне от 1200 на 1000 евро".

Какво показват фактите?

През 2010 г. лихвите по потребителски кредити до 1 г. са били с лихва 15.40% у нас и 12.52 на сто в Гърция. При заемите с по-дълъг срок - над 5 г., разликите в нивата са по-големи и те били съответно 12.09 и 7.77 на сто.

Най-очевидно е разминаването при жилищните кредити. Лихвите в България са били 9.31%, а в Гърция - 3.75 на сто, или близо 3 пъти по-ниски. Сериозна е разликата и при корпоративните заеми. Оскъпяването при дългосрочните над 5 г. е било 10.16% за нашите фирми и 4.26 на сто за гръцките, при тези от 1 до 5 г. - съответно 10.28 и 4.03, а при най-краткосрочните - 9.14 и 5.98%.

Интересното е, че точно през 2010 г., когато лъснаха с пълна сила проблемите в южната ни съседка, заемите са станали най-изгодни.

През 2009 г. лихвата по кредити за дом е била 4.28 на сто, а у нас е гравитирала около 9.56 на сто. Потребителските над 5 г. са се оскъпявали с 8.22% там и с 12.01 на сто тук. При копоративните над 5 г. олихвяването е било съответно 4.75 и 10.98 на сто.

Най-минимална е била разликата между лихвите в България и Гърция в предкризисната 2007 г. - около 3%.

Обяснението

Според специалистите не лихвите в България са високи, а тези в Гърция са неестествено ниски. Страната като член на Еврозоната получава евтино финансиране особено напоследък, когато финансовата й система изпитва ликвидни проблеми. Данните показват, че около 25% от целия ресурс на банките идва от ЕЦБ при лихва около 0.75-1.25%, който се отразява на крайните лихви по кредитите.

Прогнозите са обаче, че това наливане на пари не може да продължи вечно, а отговора какво ще се случи, ще го даде Европа, след като реши окончателно как да процедира по-нататък с дълга на Гърция, докага ЕЦБ ще продължи да налива пари и какви оздравителни мерки ще трябва да се приемат още там.

Някои наши банкери са на мнение, че тепърва кредитите в Гърция ще се оскъпяват и колко са били лихвите по тях през всички години на изплащането, ще се види на края на срока.

Те са категорични, че ресурсът, който българските банки ползват, е по-скъп, но има и допълнителни разходи. Всичко това качва цената на кредита у нас. Прогнозите са, че понижение на лихвите ще има, но първо тези по депозити трябва да паднат, а икономиката да се оживи.

Асен Ягодин, шеф на УС на банката за развитие: Пазарът им ще се пренастройва

В момента България стои по-добре макроикономически от Гърция и дори от Италия и някои други страни от еврозоната. Въпрос на време е лихвите по кредитите в южната ни съседка да започнат да отразяват реалната ситуация там.

Сегашните нива не съответстват на цената, на която банките могат да привличат ресурс. Причината е, че минава време, докато пазарът там се пренастрои. От една страна, при новите кредити има лаг във времето, за да се вземе решение за повишение на лихвите. От друга, при старите кредити предоговарянето изисква време.

Промяната в лихвите не може да стане механично, освен това трябва да се прецени внимателно кога и в какъв размер да бъде, защото влияе върху несъбираемите кредити.

В България над 85% от финансирането идва от местния пазар чрез депозитите, които продължават да са скъпи, и е логично цената им да се отразява върху цената на кредитите. А лихвите по депозитите са въпрос на пазар.

Стилиян Вътев, гл. изп. директор на ОББ: Разчитаме на местен ресурс, който е скъп

Не трябва механично да се сравнява. Нивата в еврозоната, където е Гърция, се регулират чрез ЕЦБ, а ние от 12 г. имаме валутен борд. С цел да подпомогне европейските икономики за бързо възстановяване, ЕЦБ предлага ресурси на търговските банки от еврозоната при изключително ниски цени, което определя и по-ниските лихви по кредитите и депозитите.

Българските банки нямат директен достъп до евтините ресурси и разчитат повече на местния пазар. Парите, които получават от майките, също са на цени, съобразени с местния пазар. Тези факти обясняват 2-2.5-процентната разлика в лихвите между България и Гърция.

Независимо от ниските лихви там обаче търсенето на кредити е изключително слабо поради рецесията и безработицата. В България вече има тенденция за спад на лихвите, но и тук интересът е нисък. С активизирането на икономиката, увеличението на чуждите инвестици лихвите ще продължават да падат.

Петя Димитрова, изп. дир. на Пощенска банка: Нивата отразяват и икономиката

Лихвата се формира на база, която включва ресурса. От една страна, това е цената, на която може да се финансира от международните пазари. От друга - цената на депозитната база. От трета, са рисковите компоненти.

Независимо от сегашната ситуация в Гърция, до момента страната е акумулирала голяма ликвидност на по-ниска цена. Лихвите по депозитите там също са по-ниски. За сравнение България все още има скъпа депозитна база, високи рискови компоненти; на международните пазари паричният ресурс е все още скъп. И не на последно място, в България официалната парична единица е левът, а този ресурс може да се набира само от местния пазар, което води до допълнително оскъпяване.

Всяка банка има системи за оценка, както и ценова политика, на която базира изчислението на лихвените равнища. Те до голяма степен отразяват и икономическата ситуация в страната, т.е. бизнес развитието.

Кристофор Павлов, гл. икономист в УниКредит Булбанк: Събитията там ни правят по-рискови

Членството в Еврозоната дава възможност на гръцките банки да получат финансиране от ЕЦБ при лихва 1.25%, което държи тези по кредитите ниски.

По-високата цена на финансирането е основната причина за сравнително по-скъпия кредит в България. Причините - по-високата инфлация, структурата на финансирането, редуцирането на зависимостта ни от външно финансиране. Кризата в Гърция допълнително тежи на процеса на нормализиране на лихвите в България, защото влияе неблагоприятно върху рисковите премии за региона. Затова и намалението на лихвите по депозити е бавно, а оттам и тези по кредити.

Бумът на кредитирането доведе до ръст в просрочията, което допълнително тежи върху цената на кредита. Освен това България има най-високите разходи за гарантиране на влоговете и по-високи административни, които също влияят на лихвите. Финансовият и капиталовият пазар са неразвити, което ограничава конкуренцията за банките.

Източник: в. 24 часа

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Коментари

scub40
# 0
00:02 | 19 February 2012
Горките банки!Живи да ги ожалиш...
kirilowa
# 1
14:09 | 28 September 2011
Може би с тези ефтини обяснения от банкови служители се очаква да повярваме, че банките в БГ работят на загуба и за това не могат да свалят лихвите!!!!!!!!! Нима бизнеса и хората печелят повече от тези в Гърция, че да се очаква че ще могат да плащат по-скъпа цена на финансов ресурс ????
Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg