Пенсионните фондове вероятно ще се наложи да ограничат над половината от депозитната си експозиция в българската банкова система и това ще се случи до месеци. Процесът е следствие от три взаимосвързани причини - поредната вълна от понижение на кредитните рейтинги на български банки, задейства автоматично ограниченията по Наредба №29 на КФН пред пенсионносигурителните компании. Последните имат шест месеца да приведат инвестициите си в съответствие. Данните към март 2011 г. показват, че фондовете държат 750 млн. лв. на депозит. Тримесечие по-рано сумата е била 765 млн. лева.

„Фондовете за допълнително пенсионно осигуряване имат право на инвестиции в депозити на банки с дългосрочен кредитен рейтинг не по-нисък от: "Ва2", присъден от Moody's Investors Service, "ВВ", присъден от Standard & Poor's, или "ВВ", присъден от Fitch Ratings", обясни Ангел Диков, директор "Дирекция Инвестиции" и портфолио мениджър в Пенсионносигурителен институт АД.

Заради рейтинга

По негова информация банките, регистрирани като български юридически лица и притежаващи към днешна дата необходимия рейтинг от горепосочените агенции са 6 от общо над 20 регистрирани ТБ в България.

„Само през последната 1 година кредитният рейтинг на 5 банки падна под минималния изискван по наредба №29 на КФН и пенсионните фондове бяха принудени в 6 месечен нормативно определен срок да се освободят от инвестициите си в депозити на банките с понижен рейтинг", описа на кратко ситуацията експертът.

Потърсени от Комисията за финансов надзор (КФН) за мнение по темата, заместник-председателят на надзорния орган и ръководещ управление „Осигурителен надзор" Ангел Джалъзов каза, че всички дружества, притежаващи депозити в банки, чийто кредитен рейтинг е бил понижен и вече не отговаря на минималните нормативни изисквания, са уведомили КФН в срок, тоест 14 дена след настъпването на промяната.

Той обаче не пожела да коментира отделни имена на компании, като добави, че „процесът по присъждане на кредитен рейтинг е изключително динамичен процес, а и практиката на пенсионните дружества е да инвестират в депозити в различни банки с цел диверсификация на депозитния риск". В допълнение Ангел Джалъзов ни увери, че от КФН следят непрекъснато кредитните рейтинги на банките, в които пенсионните фондове са инвестирали средства.

6 месеца

Запитан и той какво означава пенсионноосигурителните дружества да приведат инвестициите си в съответствие, надзорникът обясни следното: „Пенсионните дружества могат в рамките на шестмесечния срок от датата на промяната на кредитния рейтинг на банката да предоговорят срока на депозитите си в тези финансови институции, в случай че падежът на депозитите им е след изтичането на шестмесечния срок по чл. 2, ал. 5, т. 2 от Наредба 29 или да ги прекратят предсрочно, като получат начислените лихви по депозитите до момента на закриването им и открият депозит в банка, чийто кредитен рейтинг отговаря на нормативните изисквания".

Целият този процес обаче може да доведе до пропуснати ползи за депозантите. Ангел Диков дори коментира, че може да се стигне и до загуба на натрупаната лихва.

Наистина ли е толкова лесно?

„Хората си мислят, че да управляваш средства на фондове е толкова лесна работа - вкарваш парите на депозит в банка и пей сърце. Това далеч не отговаря на действителността и заради ограниченията, и заради усложнилата се обстановка, и зарди инвестиционните възможности на пазара," коментират представители от бранша.

Наложилата се ситуация на пазара няма как да роди остра конкуренция между банките в опита им да привлекат за клиенти пенсионносигурителни компании, а както вече е ясно пред ПОК има сериозни инвестиционни ограничения, включително и за размера на влаганите средства в една финансова институция (инвестициите в банкови депозити в една банка не могат да превишават 5 на сто от активите на фонда). Друг проблем е, че сред отговарящите на условието за рейтинг са и банки, които се явяват свързани с пенсионноосигурителни дружества и като такива последните не могат да депозират средства на фондовете си там.

„Няма как намаляването на избора на банки и инвестиционни възможности да доведе до по-добри условия по лихвите в малкото останали банки притежаващи необходимия рейтинг", смята Ангел Диков от Пенсионносигурителен институт АД. „Някои от тях разчитат поначало на финансиране от чужбина при ниски лихвени нива и не се стремят да привличат ресурс от местния пазар и най-вече от институционални инвеститори, като пенсионните фондове".

Това се отразява и на предлаганите лихви, а те според Диков са в диапазона 3-5% лихва за 1- годишни депозити в лева, а в евро котировките са още по-ниски. Подобна оферта обаче се оказва не удовлетворителна за управляващите фондове и косвено за осигурените лица в тях.

Ангел Джалъзов също се включи с коментар по въпроса дали свиването на инвестиционните възможности е предпоставка за договаряне на по-изгодни условия.

„Сумите, които пенсионните дружества депозират от името и за сметка на управляваните от тях фондове за допълнително пенсионно осигуряване, не могат да се сравняват с обикновени депозити. От гледна точка на интересите на осигурените лица изгодните условия за депозиране би следвало да се дефинират по друг начин. Тук на преден план излиза сигурността. Именно заради това с Кодекса за социално осигуряване и Наредба № 29 на Комисията за финансов надзор е въведено и изискването за кредитен рейтинг на банките, в които могат да се депозират средствата на пенсионните фондове, без да са предвидени някакви други ограничения по отношение на тези банки", каза надзорникът, като отново припомни, че в наредбата са използвани кредитни рейтинги на водещите агенции в тази сфера - Moody's Investor Service, Standard & Poor's и Fitch Ratings, както и приравнени към тях кредитни рейтинги на други агенции, одобрени от Комисията за финансов надзор.

Според Джалъзов логиката за поставянето на минимално ниво на кредитни рейтинги на банките е направено с оглед повишаване на сигурността на инвестициите на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, респективно на средствата по индивидуалните партиди на осигурените лица, и няма отношение към договарянето на условията по банковите депозити.

Размах

За това какъв ще е обхватът на целия процес по привеждане на инвестициите на фондовете в съответствие е още рано да се говори с конкретни цифри. По-пълна представа вероятно ще се придобие от данните в отчетите на ПОК към юни, когато те ще се оповестят по-късно през лятото. Все пак Милен Марков, главен изпълнителен директор на ПОК Съгласие АД и председател на „Комитет по инвестиции и капиталови пазари" към Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО), хвърли малко светлина по въпроса.

„В детайли мога да говоря за периода от последното тримесечие на 2010 г. до края на първо тримесечие на 2011 година, когато се вижда лек спад в експозицията на фондовете в банките с 15 млн. лева - от 765 на 750 млн. лева Грубо очаквам оттегляне на сума между 300 - 350 млн. лева (ако се сбъдне прогнозата, то това ще рече, че от банковата система ще изтекат 1.8% от привлечените общо 19.845 млрд. лева депозити към този април от институции, различни от кредитиращи - бел. авт.), но повече детайли ще имаме след публикуването на отчетите към 30 юни", коментира мениджърът, според когото колегите му вече предприемат мерки за привеждане на инвестиционния си портфейл в съответствие. Казано по друг начин предстои преструктуриране на портфейли.

Той обърна внимание на това, че не само намаляването на рейтингите провокира изтеглянето на средства от банките и пренасочването им към други инструменти.

"Ако преди година интересът към депозитите бе обясним с това, че лихвата им бе по-атрактивна от тази по ДЦК, то сега това вече не е актуално", обясни Марков. „Няма пазарна логика да държим средства на депозит при 3% лихва, когато тя е 6% при ДЦК. Особено, когато фондовете не изпитват ликвидни затруднения". Говорейки лично за политиката на ПОК Съгласие АД, мениджърът коментира, че вероятно интересът на компанията ще се насочи към държавни ценни книжа.

Законодателни промени

Проблемът около рейтингите на банките и свиването на инвестиционните възможности пред пенсионноосигурителните компании може отново да изведе на преден план разговорите за промени в Кодекса за социално осигуряване.

„В момента се работи по изготвянето на проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Обмислят се промени относно промени в инвестиционния режим на пенсионните фондове като цяло, но тепърва ще се разработват и обсъждат идеите в тази насока, като разбира се приоритетът за нас е осигуряването на една по-ефективна защита на правата на осигурените лица", каза по въпроса Ангел Джалъзов.

По информация на Profit.bg разговорите са в много начален етап и още не могат да се дадат подробности около готвените законодателни промени.

Въпреки това, Ангел Диков даде някои предложения, над които законодателят може да помисли.

„Наложително е да се предприемат законодателни промени, относно режима на инвестиране и инвестиционните ограничения касаещи ФДПО. За извършването на бързи и адекватни изменения е необходимо и сътрудничество от страна на КФН. По-рано тази година имаше начални разговори между КФН и БАДДПО относно проблема с рейтингите на банките, но до конкретно решение не се стигна, а в това време още 2 банки изгубиха необходимия рейтинг", каза експертът.

Според него друга възможност за инвестиране, където лимитът може да се разшири е инвестирането в колективни инвестиционни схеми (КИС). За УПФ и ППФ той е 15% от активите им общо в подобни схеми, от които има ограничение до 5% на инвестицията в ценни книжа на КИС, управлявани от от едно и също УД.

„Считам, че КИС са в повечето случаи добре диверсифицирани откъм инструменти в портфейлите си, притежават добра ликвидност и регулация. От друга страна те дават възможност за инвестиране на пазари и сектори, където директното инвестиране и управление е по-трудно и по-скъпо", смята Ангел Диков. „Голямо е разнообразието и на профилите при КИС: парични, консервативни, балансирани и рискови. Може да се помисли поне за изравняване на общия лимит за КИС до този на акциите - до 20% от активите, а от гледна точка на по-ниския риск може да се отиде и на 25%, или да се постави разграничение с отделни лимити за парични и консервативни КИС, и за балансирани и високорискови".

Експертът е на мнение, че промяна в инвестиционните лимити се налага и поради факта, че голяма част от разрешените за инвестиране от КСО инструменти, в момента са неизползваеми поради липса на търгувани емисии.

„Такива са общинските, ипотечните и инфраструктурните облигации, а при корпоративните облигации стана почти ежедневие неплащането на купони и главници, разсрочването и дори обявяване в несъстоятелност на дружествата издатели на облигациите", каза в заключение Ангел Диков.

Материалът е с аналитично-информационен характер! Написаното не е препоръка за покупка или продажба на финансови инструменти!