Вчера в интервю за Reuters, финансистът милиардер Джордж Сорос обясни, че е бичи настроен спрямо италианския дълг и изрази съжаление, че не притежава по-голяма позицията в италиански държавни облигации.

В същото интервю той заявява, че за италианските банки купуването на италиански държавен дълг е "на практика безрисково."

Идеята е, че ако Италия фалира, тогава италианските банки така или иначе ще бъдат смазани. Така че, когато купуват италиански дълг, те наистина не поемат никакъв допълнителен риск и се опитват да спечелят от лихвата по облигациите?

Идеята е проста, но обяснява защо банките биха започнали да купуват отново държавен дълг (ако получава евтина ликвидност от ЕЦБ), дори и нищо в Европа да не се промени към по-добро.