На днешната дата (20 юни) се навършват точно пет години от фалита на Корпоративна търговска банка - най-тежкото финансово сътресение в българската банкова система след кризата от 1996 г.

На 20 юни вложителите в КТБ започват масово да теглят спестяванията си и настъпва паника. Централната банка поставя КТБ под специален надзор и назначава квестори.

С това започва дълъг процес по обявяването на финансовата институция в несъстоятелност. Официално това се случва на 22 април 2015 г.

В началото на 2014 г. обаче нищо не предвещава катастрофата, която ще сполети КТБ. По това време тя е четвъртата по големина банка в България с активи на стойност 7.3 млрд. лева.

Profit.bg обобщава хронологията на събитията, довели до фалита на КТБ и последвалите сътресения в банковата система.

Предшественикът на КТБ „Булгарсовинвест” е създадена като смесено дружество на Българската външнотърговска банка (сегашната Unicredit Bulbank) и Внешэкономбанк (Банката за външноикономическа дейност на СССР, днес VTB) през 1988 г.

През 1994 г. банката е преобразувана в КТБ, а през 2000 г. Булбанк я продава на частни инвеститори. Купуват я десет офшорни компании, всяка от които има под 10% от акциите. Зад тях стои група български акционери, сред които и Цветан Василев.

През 2002 г. собственици вече са български компании, включително и Бромак АД на Цветан Василев. От 2003 г. той е мажоритарен собственик на банката.

През 2007 г. Корпоративна търговска банка осъществи IPO, с което набра над 58 млн. лева и се превърна в публична компания. През 2009 г. 30% от капитала на банката е придобит от суверенния инвестиционен фонд на Султаната на Оман, чрез дъщерното дружество Bulgarian Acquisition Company II, Luxembourg.

През 2010 г. Fata Assicurazioni Danni S.p.A и Fata Vita S.p.A (дъщерни подразделения на италианския застрахователен холдинг „Дженерали груп") придобиват миноритарен дял, а през 2013 г. 9.9% от банката стават собственост на руската VTB Capital.

В периода от 2007 – 2014 г. КТБ се превръща в една от най-бързоразвиващите се банки в България. От 1.77 млрд лева през 2007 г. активите ѝ нарастват на 7.3 млрд лева и тя става четвъртата най-голяма банка в страната. Освен това тя е трета по размер на печалбата и лидер по темп на растеж на депозитите.

През 2014 г. КТБ АД придобива Креди Агрикол България ЕАД.

Успоредно със скоростния ръст на активите на банката обаче, в общественото пространство и в медиите все по-често се появяват твърдения за нейната нарастваща роля в политическия живот на страната.

Банката има участие в собствеността на компании като Булгартабак, БТК, Техномаркет, Петрол, Дунарит и други. В този период се оформя и партньорството между директора на КТБ Цветан Василев и бизнесмена (и политик от Движението за права и свободи) Делян Пеевски.

В банката са концентрирани парите на много държавни дружества, което е един от основните двигатели на ръста на депозитната ѝ база. В края на 2009 г. 35% от свободните средства на най-големите държавни фирми са вложени в банката.

Става въпрос за над 400 млн. лв., което представлява близо една четвърт от всичките й депозити. По това време КТБ предлага едни от най-атрактивните лихви по депозитите на пазара.

Според бившия финансов министър Симеон Дянков от първия кабинет на ГЕРБ (2009-2013 г.) през 2010 г. делът на държавните депозити в трезора вече е над 50 на сто. Въпреки обещанията за намаляване на концентрацията на държавните депозити в една банка, тя продължава и през следващите години.

В този период групата на Пеевски, финансирана от КТБ, придобива контрол върху редица медии (вестници, сайтове и телевизии). Консолидира се и собствеността върфу фирмите за разпространение на печатни издания, обединени по-късно в проекта “Лафка”.

През пролетта на 2014 г. настъпва разрив във взаимоотношенията Василев-Пеевски, който се свързва със спор за собствеността на Булгартабак. Прокуратурата започва разследване и провежда обиски на офиси на КТБ.

През юни 2014 г. в пресата започват да се разпространяват различни твърдения за състоянието на банката, които водят до масова паника сред нейните вложители.

Ръководството на КТБ уведомява БНБ за изчерпване на ликвидността и преустановява разплащанията и всички видове банкови операции. Централната банка поставя КТБ под специален надзор и назначава квестори, като обещава банката да отвори врати на 21 юли. Това обаче така и не се случва.

Банковите сделки у нас през последните годиниНови сделки се задават на хоризонта

През август 2014 г. БНБ отправя искане към водещите акционери в банката – Бромак АД и Фонда на Генералния държавен резерв на Султаната на Оман (ФГДРСО), да осигурят финансова подкрепа на трезора до 31 август. Тази препоръка обаче също не е изпълнена.

На 6 ноември БНБ отнема лиценза на КТБ за извършване на банкова дейност с мотива, че банката е нарушила закона, като непряко е финансирала плащанията по кредити към самата нея. Установява се, че от общ кредитен протфейл от 5.4 млрд лв. кредитите към фирми, свързани с Цветан Василев, са за над 3.5 млрд лева.

На 4 декември 2014 г. Фондът за гарантиране на влоговете започва изплащане на гарантираните влогове (до 100 000 евро) на вложителите в КТБ. В гаранционния фонд по това време обаче няма достатъчно средства за покриването на всички обезщетения.

По тази причина държавата отпуска заем в размер на 2 млрд. лева на фонда, с който да бъдат изплатени всички депозити.

На 22 април 2015 г. КТБ официално е обявена в несъстоятелност със задна дата от 6 ноември 2014 г.

Разследването на прокуратурата за причините за фалита на Корпоративна търговска банка приключи през февруари 2017 г. Заведено е дело срещу 18 обвиняеми лица, сред които и изпълнителният директор на КТБ Цветан Василев, който от юли 2014 г. се намира в Сърбия, където получи политическо убежище и стана сръбски гражданин.

Делото за фалита на КТБ все още не е приключило.

През май тази година синдиците на Корпоративна търговска банка обявиха, че започва изплащането на суми, включени в първата частична сметка за разпределение на приети вземания към банката. Общата сума, която се разпределя, възлиза на 570 млн. лева.