В митологията на частното банкиране Banque Pictet & Cie SA се отличава.

В течение на над два века швейцарската финансова институция дискретно се грижи за активите на много богатите хора, оглавявана от малка група партньори, които сформират най-ексклузивния клуб само за мъже в света, ако не броим Ватикана.

В цялата й история само 43-ма души - всичките бели мъже, са се издигали до позицията управляващ партньор, създавайки връзка, която е по-трайна от обикновения брак.

От клона на банката в Женева те управляват активи за над 600 млрд. франка (662 млрд. долара) и отчитат рентабилност, която е далече по-голяма от тази на някои публични банки, вследствие на което често всеки от тях печели по над 20 млн. франка годишно.

В последните години обаче в Pictet се прокрадва една тревожна нова тенденция, която напуква фасадата на корпоративната сплотеност – ключови служители започват да напускат. През 2019 г. над 10 мениджъри от подразделението за управление на богатство са се разделили с банката.

В рамките само на няколко дни през септември четирима водещи банкери от екипа, който се грижи за руски клиенти, подават молби за напускане. Те са последвани от банкери, отговарящи за клиенти в скандинавските страни и Израел, което излага на риск милиарди активи под управление.

В основата на този отлив стои един културен сблъсък, пише Bloomerg. Дългогодишни служители на банката са недоволни от нахакания стил на наетите наскоро техни колеги да управляват парите на супер богатите.

За други обаче промяната не се случва достатъчно бързо; някои новодошли, който се присъединяват към банката заради обещанията за подмладяване в Pictet, напускат недоволни.

Разговори с над 10 служители, запознати с бизнеса на Pictet, разкриват, че банката е на кръстопът, изправена пред реалността - за да запази предимството си, бележитата финансова институция трябва да се адаптира. Това означава да приеме повече риск и да промени отношенията си с клиентите.

Това може би ще е трудно за служителите, свикнали с принципа на предпазливостта и банковата тайна, който превежда Pictet през вековете. Промяната обаче дава възможност за преосмисляне на стари навици и разширяване на дейността на банката на глобалната сцена.

Напусканията на служители озадачават партньорите в банката, които гледат на този отлив като на нападение над институцията. Затова в края на 2019 г. те се събират в конферентна зала, за да установят какво точно се крие зад тази нова тенденция.

“Pictet се намира между два свята,” казва пред Bloomberg Педро Араухо, старши изследовател в Университета Фрибург, който изучава елитните швейцарски фамилии.

“Тя е в стария свят на частните банкери на Женева и в новия свят на глобализираните финанси, в който иска да има международно присъствие, да се разраства и да изглежда като модерна банка, но не прекалено много. Два свята, които са на път да се сблъскат.”

Малкото херцогство, което е милиардерската столица на Европа Мнозина считат Люксембург за маловажна държава, но ново разследване на име OpenLux показва как тази малка и потайна европейска страна е привлякла повече богатства от БВП на Япония

Въпреки всичките си традиции, Pictet е настроена повече към промени в последните години. Компанията трансформира правния си статут след края на банковата тайна през 2014 г., в резултат на което разкрива повече данни за резултатите си.

Един от партньорите в банката Реми Бест вече е успял да обнови подразделението за управление на активи. След това той насочва вниманието си към дивизията за управление на богатството, която отдавна е биещото сърце на Pictet.

Оказва се, че за това е необходима свежа кръв. Банката я намира в лицето на Борис Коларди, който напуска Julius Baer в Цюрих и се мести в Женева, за да се присъедини към Pictet.

Коларди е всичко, което типичният акционер в Pictet не е. По-голям бонвиван, отколкото аскетичен финансист, 46-годишният Коларди се отличава като първия външен партньор от десетилетия.

Той е известен с това, че поздравява близките си колеги с прегръдка или целувка по бузата; по време на срещи той също така е първият, който сваля сакото си и на шега се оплаква, че му се налага да носи вратовръзка.

Неговото изкачване до партньор в Pictet не само го прави един от най-младите напоследък с тази титла, но и накланя везните за първи път към повечето членове, които не са потомци на фамилиите, основали банката.

Коларди обаче също така трябва да се приспособи към новата реалност, че вече не е безспорният лидер, а сега е един от общо седем гласа, където всяко решение се взима в унисон. Седмичните срещи се водят от Рено де Планта, който е старши партньор в банката.

Предвид факта, че средният мандат на един активен партньор е 20 години, колегиалната хармония е спойката, която държи ръководния екип заедно. Това обаче не попречи на Коларди да привлече над 100 свои близки съратници в Pictet.

Коларди също така въведе промени в платформите за инвестиция и търговия, заменяйки някои от най-дългогодишните портфейлни мениджъри с инвестиционни консултанти, които са наполовина на тяхната възраст.

До края на 2020 г. банкерите за управление на богатство се увеличават до 1 098, в сравнение със 740 само пет години преди това.

Pictet бележи стабилен ръст през годините, но в същото време избягва напрегнатия преход към модерна корпоративна структура, през който минаха други добре познати партньорства, като Goldman Sachs Group Inc. и Lazard Ltd.

Pictet е много по-малка, в сравнение с други финансови институции за управление на активи, които се търгуват на борсата, но банката се представя много добре по отношение на рентабилността.

Дълго време Pictet успяваше да постигне възвръщаемост на собствения капитал от над 40%, което е нечувано, за която и да било съвременна банка. Този показател падна до между 16% и 21% през последните пет години, но все още е по-добър, в сравнение с UBS, Credit Suisse и Julius Baer.

Промяната в правния статут на банката през 2014 г. доведе до това, че тя започна да обявява част от финансовите си резултати.

В Pictet всеки път, когато партньор се присъедини към банката, той трябва да закупи значителен дял в компанията. За да бъде финансирана тази трансакция, настоящите партньори отпускат заем на най-новия член. Напускащ партньор трябва да започне да продава дела си обратно на банката. За да поддържа тази обмяна на дялове, банката се стреми към минимум 20% възвръщаемост на собствения капитал.

Поддържането на това ниво обаче става все по-трудно в условията на засилваща се конкуренция и разходите за привеждане в съответствие. Когато рентабилността падне под 20%, служителите усещат това в личното си възнаграждение, което е обвързано с годишните резултати на банката.

Това, от своя страна, води до възприятието за увеличаващо се разделение между обикновени служители и партньорите, които продължават да си поделят сериозен дял от печалбите.

По време на презентация през февруари - традиционен ритуал в Pictet, който беше проведен за първи път онлайн, де Планта представи ключовите финансови показатели за миналата година.

Докато другите партньори говореха надълго и нашироко за представянето на банката, един член от тяхната група видимо отсъстваше – Коларди не говори и не се появи нито веднъж по време на презентацията.

Вместо това човекът, свързван най-много с бурните последни години на Pictet, беше минал на заден план.