Водещите скандинавски банки планират подсилване на надзорните си отдели след серията от скандали, свързани с обвинения в пране на пари и незаконни финансови трансакции.

Трезорите обаче ще залагат все повече на роботите и автоматизацията в тази сфера за сметка на човешкия фактор, пише Kredit.bg.

В Nordea Bank работят стотици служители, които отговарят за контрола и проверката на всяки трансфер във финансовата институция. Това обаче е скъпа и неефективна система.

В момента около 20% от сигналите за съмнителни трансакции се подават от алгоритми, базирани на изкуствения интелект и машинното обучение. Останалите 80% се обработват от хора.

Целта на банката е в близко бъдеще това съотношение да бъде обърнато - 80% за машините и 20% за хората.

В последните няколко години търсенето на експерти в областта на банковия надзор и вътрешния контрол рязко се повиши. Много банки бяха санкционирани заради пропуски в контролните си системи и допускане на редица нарушения и опити за пране на пари.

В Nordea този процес започна през 2015 г., след като банката беше глобена за неизпълнение на стандартите за ограничаване на незаконните трансакции. През последната година Danske Bank и Swedbank също попаднаха под ударите на регулаторите.

Проучване на LexisNexis Risk Solutions показва, че водещите европейски банки харчат по над 85 млрд. долара годишно за изпълнение на регулаторните изисквания, насочени срещу прането на пари.

Само 26% от тези пари обаче се инвестират в нови технологии, останалите отиват за наемане на нови хора.

Повече по темата можете да прочетете в материала на Kredit.bg