Централните банкери пред тежко решение: Идва ли краят на QE?

1093
Централните банкери пред тежко решение: Идва ли краят на QE?

© Pixabay

На 26 август управителите на най-големите централни банки ще се съберат на годишната си среща в Джаксън Хол.

Точно преди година те успяха да противодействат на икономическата криза, предизвикана от пандемията от COVID-19, като осигуриха безпрецедентни монетарни стимули.

Днес обаче инфлацията започва да ускорява темповете си на растеж, надхвърляйки значително прогнозите на Федералния резерв на САЩ. Във Великобритания централните банкери бяха обвинени от една от парламентарните комисии, че развиват "опасна зависимост" към покупките на облигации, а в еврозоната много икономисти смятат, че ЕЦБ отново няма да успее да достигне заложените инфлационни показатели.

Монетарната политика на централните банки изглежда все по-безпомощна, а в същото време разпространението на делта варианта на коронавируса поставя под въпрос възстановяването на глобалния икономически растеж. Независимо от това обаче, цените на повечето стоки продължават да растат, пише The Economist.


Централните банкери не могат да предотвратят затварянето на пристанища и прекъсването на доставките заради пандемията, нито да повлияят на новите ограничителни мерки, въведени в страни като Австралия и Нова Зеландия.

Към момента изглежда, че най-голямото предизвикателство пред централните банкери ще бъде решението как да "обърнат" посоката на монетарната си политика и да компенсират безпрецедентните покупки на облигации от пазарите, които "изстреляха" паричното предлагане до нови рекордно високи нива.

Според настоящите прогнози до края на тази година съвкупното балансово число на водещите централни банки ще достигне 28 трилиона щатски долара. Около 40% от тази сума е генерирана от покупките на активи по време на пандемията.

Проблемът е, че тези т. нар. "количествени улеснения" (или QE, от англ. "quantitative easing") бяха въведени след световната финансова криза, но така и не бяха намалени преди избухването на пандемията. Тоест, до момента - в продължение на повече от едно десетилетие, те се движат само в една посока - нагоре.

Дори и някои от централните банки в развиващите се страни започнаха да прилагат стратегията на директни облигационни покупки и сега ще трябва да вземат решение за нейното бъдеще, пише изданието.

Дебатите в средите на централните банкери засега се въртят главно около въпроса дали икономиката въобще има нужда от нови количествени улеснения. Засега липсват кой знае колко доказателства в подкрепа на тезата за тяхната полезност, особено когато финансовите пазари са спокойни.

Проблемът е, че инвеститорите интерпретират всички сигнали, свързани с бъдещето на облигационните покупки, като директна препратка към евентуалното повишение на лихвените проценти. А там ефектите за икономиката обикновено са много по-видими.

Точно затова "навигацията" за централните банкери става сложна. Федералният резерв на САЩ все още пази болезнените спомени от 2013 г., когато дори само намеците за свиване на облигационната програма доведоха до сътресения на капиталовите пазари.

В Европа нещата са още по-сложни, защото облигационните покупки на практика служат и за "окрупняване" на държавните дългове на отделните държави, някои от които са в доста по-тежко фискално положение от други.

Успокоиха ли се страховете за инфлацията?Инвеститорите очакват с нетърпение решението на Федералния резерв на Съединените щати за лихвите и очакват да чуят анализа на институцията за актуалните данни за инфлацията

В настоящата ситуация най-доброто решение от страна на централните банки ще бъде да бъдат максимално открити и прозрачни по отношение на целите и ефективността на количествените улеснения. Те са ключови за стабилизирането на финасовите пазари при тежки трусове и висока волатилност, каквито се наблюдаваха през пролетта на 2020 г., в началото на пандемията.

Но когато става въпрос за стимулиране на реалната икономика, държавните инвестиции и данъчните облекчения биха изиграли много по-сериозна роля, при положение че лихвите, така или иначе, са близо до нулата, се посочва още в анализа на The Economist. Точно това показват и макроикономическите данни - причината, поради която инфлацията в САЩ скочи толкова рязко, а в еврозоната тя все още не може да достигне заложените цели, не може да бъде обвързана с количествените улеснения. И от двете страни на Атлантика мащабите им, като процент от брутния вътрешен продукт, са идентични.

Разликата е най-вече в размера и структурата на фискалните стимули. Ако централните банки успеят да обяснат това и да развенчаят митовете за връзките между количествените улеснения и лихвените проценти, за тях ще бъде много по-лесно да започнат да нормализират  монетарната си политика.

А това ще бъде много полезно с оглед на всички негативи от удължаването на облигационните покупки за неограничен период от време. Една от опасностите е свързана с раздутите баланси на централните финансови институции, които започват да се превръщат в заплаха за публичните финанси. Закупените облигации се плащат с резерви, създадени от централните банки.

Това са "електронни пари" с плаващ лихвен процент. Ако в бъдеще се наложи лихвите да бъдат увеличени, обслужването на този дълг също ще се оскъпи. И тъй като централните банки, в края на краищата, са собственост на правителствата, цената ще бъде поета от данъкоплатците.

Бързото и навременно съкращаване на облигационните покупки ще намали този риск. Засега обаче централнити банкери не бързат с тази задача, за да не ограничават собствената си "огнева мощ" в случаи, че отново се появи необходимост да се действа в подкрепа на икономиката. В същото време те не желаят да поемат отговорността за заплахи, които са от фискално естество и са в юрисдикцията на правителствата.

При това положение би трябвало да се помисли за по-интегриран подход към държавните финанси, пише още The Economist. Правителствата биха могли да получат правото да оценяват цената и ползите от различните финансови политики, докато в същото време централните банки могат да получат правото да съветват министрите за това как да управляват по-ефективно структурата на дълга и държавните разходи.

В момента оценката за полезността на QE е точно толкова неясна, колкото и взаимоотношенията между фискалната и монетарната политика. И може би е време за повече прозрачност и яснота в разпределянето на отговорностите, пише още изданието.

Българският бизнес

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg