Уникредит: Очакваме 6% инфлация през 2022 г.

1963
Уникредит: Очакваме 6% инфлация през 2022 г.

© Pixabay

По-тежките и по-дълготрайни нарушения във веригите на доставки, както и по-високата от очакваното инфлация, вероятно ще забавят темпа на икономически растеж през 2022 г.

Това се посочва в анализ на Уникредит Булбанк.

"Понижихме прогнозата си за ръста на реалния брутен вътрешен продукт на България за 2022 г. до 3.6% на годишна база (от 3.9%), на фона на по-тежките и продължителни нарушения във веригите на доставки и очакванията, че високата инфлация ще продължи по-дълго.

Очакваме 4.3% ръст на реалния БВП през 2023 г., когато и нивото на безработица също прогнозираме да спадне до нива, съответстващи на пълна заетост", отбелязва главният икономист на кредитната институция Кристофор Павлов.

По думите му перспективите пред икономиката ще продължат да зависят от развитието на пандемията от коронавирус.


"Вариантът Омикрон доведе до увеличаване на "насрещните ветрове", пред които се изправя икономиката, което може да навреди на икономическата активност през 2022 г. Все пак, предполагаме, че ефективността на ваксините няма да отслабне значително и делът на ваксинираното население бавно ще нарасне, макар че най-вероятно ще остане под стойностите, необходими за постигане на групов имунитет.

При тези допускания, здравните рискове се очаква да намалеят в хода на годината, с което отрицателният ефект на нови вълни на пандемията върху траекторията на растежа би трябвало да е по-ограничен, отколкото в миналото", смята Павлов.

В прогнозата на Уникредит се посочва още, че средногодишната инфлация ще нарасне до 6% на годишна база през 2022 г., преди отново да спадне до 3% през 2023 г. Според експертите на банката високата инфлация отразява основно временни фактори, като високите цени на енергоносителите, нарушенията във веригите на доставки и базовите ефекти.

Въпреки това, ръстът на инфлацията се и оказал по-широко базиран, отколкото се е очаквало първоначално и вероятно ще трае по-дълго.

Спопред Кристофор Павлов има две специфични за България причини, заради които инфлацията в страната вероятно ще достигне високи стойности за региона на Централна и Източна Европа. Първо, ръстът в цените на храните вероятно ще се окаже по-продължителен, тъй като по-малките количества използвани торове ще намалят обема на реколтата през 2022 г.

Ако този сценарий се материализира, общото ниво на инфлация вероятно ще нарасне в по-голяма степен в България, отколкото в останалите страни от ЦИЕ, тъй като в България храните заемат най-голям дял в кошницата на потребителските цени от всички държави в региона.

Обременява ли Китай бедни държави с неустойчив дълг?Китай е критикувана за това, че отпуска заеми на по-бедни държави и ги поставя в затруднена позиция с погасяването на задълженията им, което от своя страна ги прави уязвими на натиск от Пекин

Второ, пренасянето на по-високите цени на суровините към потребителските цени в България вероятно ще бъде засилено от факта, че страната има сравнително голям брой сектори на икономиката, характеризиращи се с висока концентрация.

Това означава, че делът на компаниите, които са в състояние да прехвърлят тежестта на повишените цени на входящи суровини и продукти върху цените за крайните потребители също е висок.

"Прогнозата ни за инфлацията е базирана на допускането, че цените на електроенергията и топлоенергията за домакинствата ще нараснат с 15% през април 2022 г. Ефектът от пренасяне на по-високите разходи към по-високи цени на труда и от там към ново увеличаване на общото ценово равнище вероятно ще бъде слаб.

Това е така, защото нормата на безработица и други важни показатели за пазара на труда сочат, че икономиката е далече от достигането на пълна заетост. Също така важно е да се отбележи, че делът на мениджърите, които докладват за проблеми с намирането на работна ръка сега, в сравнение с периода преди началото на пандемията, е значително по-нисък в България, особено в сравнение с останалите страни от ЦИЕ", отбелязва още главният икономист на Уникредит Булбанк в своя анализ.

Структурата на БВП вероятно ще се промени, прогнозират още от банката. Частното потребление ще допринася помалко за растежа през 2022 г., в сравнение с 2021 г. Това се дължи основно на по-високата инфлация на потребителските цени, която през 2022 г., ще редуцира разполагаемия доход на домакинствата в по-голяма степен, отколкото през 2021 г.

В същото време ефектът от предизвиканите от изборите увеличения на заплатите в публичния сектор и пенсиите избледнява и икономиката е изправена пред перспективата за по-малко експанзионистична фискална политика през тази спрямо изминалата година.

Проектобюджетът за 2022 г. предвижда ръст на заплатите в публичния сектор и пенсиите съответно с 5% и 8%, което е в съответствие с очакваната инфлация и е около една трета от ръста с 15% на заплатите в публичния сектор и ръста от 22% на пенсиите през миналата година.

Минималната заплата скача над 700 лева?Води се дебат за размера на минималната работна заплата, тя ще се увеличи сериозно от сегашните 650 лв. и ще е над 700 лв.

Увеличението на заплатите в частния сектор също се очаква да бъде по-ниско, отколкото през 2021 г., тъй като договарянето на заплатите ще се осъществи в среда на продължаващи затруднения с доставките и високи цени на суровините, което ще ограничи възможностите на хората на труда да договорят някакъв значим ръст на заплащането.

На този фон очакваме домакинствата да използват част от спестяванията си, за да смекчат ефекта от описаното по-горе свиване на реалните доходи, но ниското доверие на потребителите предполага, че ръстът на потреблението вероятно ще бъде скромен.

За разлика от потреблението, инвестициите вероятно ще нараснат, движени от по-големите капиталовложения на публичния сектор, докато частните инвестиции ще се възстановят по-бавно, тъй като проблемите с веригите на доставки ще траят по-дълго, отколкото беше заложено в досегашните прогнози.

"Очакваме публичните инвестиции в подкрепа на зеления преход и дигитализацията, финансирани от механизма на ЕС ‘’Следващо поколение‘‘, да стимулират потенциалния растеж, ако реформите, необходими за това, бъдат извършени", коментира Кристофор Павлов. 

Икономическата политика ще се формира от необходимостта от намиране на баланс между два приоритета - бюджетът да продължи да подкрепя икономическото възстановяване след продължителната и болезнена здравна криза, от една страна, и да се запази средносрочната устойчивост на публичните финанси, за да не се изложи на прекалено голям риск приемането на еврото, от друга.

За тази цел правителството ще се стреми да намали публичната администрация, да подобри събираемостта на данъците, да редуцира административната тежест и да преразгледа структурата и функциите на регулаторните органи, се посочва още в прогнозата. 

Българският бизнес

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg