Точно когато водещите централни банки бяха насочили вниманието си към предстоящото нормализиране на паричната политика и когато икономиките започнаха да излизат от кризата, причинена от пандемията от коронавирус, инвазията на Русия в Украйна създаде поредната порция сътресения на финансовите пазари.

Миналата седмица Федералният резерв на САЩ предприе първото увеличение на лихвите в страната от повече от три години насам и обяви, че подобни стъпки ще се правят на всяко от шестте оставащи заседания на институцията до края на тазии година в опит да се овладее растящата инфлация.

Централната банка на Англия наложи третото поредно увеличение на лихвите, но тонът на краткосрочната ѝ прогноза не беше чак толкова агресивен. Очаква се конфликтът в Украйна и поскъпването на енергийните суровини да задържат инфлацията по-висока за по-дълго време.

Председателят на Европейската централна банка Кристин Лагард заяви, че финансовият регулатор имат "допълнително пространство" между планирания край на програмата за количествени облекчения на Европейската централна банка това лято и първото покачване на лихвите от повече от десетилетие.

ЕЦБ по-рано този месец изненада пазарите, като обяви, че ще прекрати програмата си за закупуване на активи през третото тримесечие на 2022 г.

Някои икономисти предупреждават, че съществува известен риск централните банки да предприемат твърде агресивно затягане на монетарната политиката, на фона на забавянето на икономическия растеж заради войната, в резултат на което биха могли неволно да предизвикат т. нар. стагфлация – период на висока инфлация, нисък растеж и висока безработица.

Въпреки това изглежда, че повечето централни банкери засега предпочитат да се фокусират върху овладяването на инфлацията и да не обръщат толкова голямо внимание на икономическия растеж, който, така или иначе, не влиза официално в тяхната юрисдикция.

Може ли инфлацията да предизвика нови валутни войни между централните банкиВ миналото големите централни банки често бяха обвинявани, че умишлено обезценяват валутите си, за да стимулират икономическия растеж

"Въпреки че централните банкери заявяват твърда позиция, в действителност паричната политика продължава да подкрепя растежа, дори и след последните увеличения на лихвите. Може и да говорят за затягане, но тепърва ще трябва да извървят този път.

Инфлацията се намира на най-високите си нива за последните няколко десетилетия и централните банки искат да имат възможност да вдигнат лихвите по-бързо от очакваното, ако инфлационният натиск не покаже признаци на отслабване“, коментира пред CNBC анализаторът на JPMorgan Asset Management Хю Гимбър.

Марио Сентено, управител на португалската централна банка и член на Управителния съвет на ЕЦБ, заяви, че условията за вдигане на лихвите все още не са изпълнени, като процесът на нормализиране остава неутрален и зависим от макроикономическите данни.

Според него, перспективите за еврозоната зависят от продължителността на конфликта в Украйна и ефектите от западните санкции срещу Русия.

„Безработицата е може би най-добрият индикатор за европейската икономика в наши дни. Имаме много силен пазар на труда, който излиза от рецесията. Той беше подкрепен и от мерките на фискалната политика, затова смятам, че координацията е много важен въпрос в Европа“, каза Сентено, предполагайки, че правителствата и централните банки трябва да действат в синхрон.

По думите му, евентуален сценарий с нисък растеж и висока инфлация не е най-вероятният, но въпреки това е възможен и точно по тази причина централните банкери трябва да бъдат много внимателни.

Има обаче и експерти, които считат, че в трудния баланс между поддържането на растежа и ограничаването на инфлацията финансовите регулатори би трябвало да предпочетат второто.

Икономическите последствия от войната в Русия: задава се стагфлацияЕкспертите на Кофас прогнозират сериозни последици за европейските икономики и световните стокови пазари

Брунело Роза, главен изпълнителен директор и ръководител на изследванията в Rosa & Roubini, смята, че е необходимо „разделение на труда“ между паричната и фискалната политика и че инфлацията е по-непосредствена заплаха.

„Дори ако свалите няколко десети от процентния пункт - или дори цял процентен пункт от ръста на икономиката, заради санкциите и потенциалните последици от войната, пак ще имате растеж, който е приемлив. Това, което не е приемливо, е инфлацията да достигне 8% в САЩ, 6% в Европа, 7% в Обединеното кралство и т.н.

Каква е опасността от това? Увеличаващата се инфлация се утвърждава като тенденция и тогава влизате в онази спирала на цените на заплатите, която никой не иска. По-близо ли сме до това? Да, със сигурност сме“, коментира той пред CNBC.

Уроците от историята обаче са доста тревожни. По-агресивното повишение на лихвените проценти, каквото предвижда Федералният резерв на САЩ, например, поражда опасения, че икономиката може да изпадне в рецесия.

Главният икономист на Capital Economic Нийл Ширинг припомня, че от края на 70-те години на миналия век до момента в САЩ е имало 8 цикъла на затягане на монетарната политика, във Великобритания - 5, а в еврозоната - 3.

„Това прави общо 16 цикъла на затягане, 13 от които са завършили с рецесия. "Меките" кацания са трудни за постигане“, смята Ширинг.