Президентът на Федералния резерв на Минеаполис Нийл Кашкари може да подкрепи запазването на лихвените проценти на сегашните им нива на следващото заседание на централната банка в средата на юни, за да имат членовете на Фед повече време да оценят ефектите от вече направените увеличения и перспективите за инфлацията, съобщава The Wall Street Journal. „Никой обаче не бива да се съмнява в нашия ангажимент да намалим инфлацията обратно до 2%", подчертава все пак той.

„Отворен съм към идеята, че можем да се движим малко по-бавно“, казва в интервю Кашкари, който преди пандемията беше един от големите поддръжници на по-леката парична политика, но миналата година се превърна в един от най-отявлените ястреби във Федералния резерв.

Оттогава централната банка на САЩ повиши лихвените проценти десет поредни пъти в битката си с инфлацията. Широко очакваното решение за повишение от четвърт процентен пункт при последната среща на Фед отведе лихвения процент до диапазон от 5%-5,25%, което е 16-годишен връх.

Президентът на Фед в Минеаполис иска още по-голямо увеличение на лихвитеНийл Кашкари иска Фед да постави по-високи цели за това къде трябва да се намира водещата лихва


Някои от членовете на централната банка на САЩ казват, че инфлацията и икономическата активност не се забавят достатъчно, за да оправдаят решението лихвите да бъдат оставени непроменени. Но други, включително председателят на Федералния резерв Джером Пауъл, намекват, че може да направят пауза на следващата си среща, за да проучат по-добре ефектите от досегашното бързо увеличение.

В петък Пауъл коментира, че забавянето на банковото кредитиране след скорошните сътресения в в няколко малки и средноголеми кредитори може да добави напрежение в икономиката, като потенциално забави растежа и потисне инфлацията. „Може да не се наложи да повишим лихвения процент толкова, колкото иначе би трябвало“, каза Пауъл по време на политическа конференция във Вашингтон.

Ще повтори ли Фед най-голямата си грешка от 70-те години?Преждевременното отстъпление може да накара Фед да изгуби контрол над ситуацията

„Въпреки че инфлацията не намалява толкова бързо, колкото се надявахме, тя поне не се влошава“, посочва Кашкари. „Като добавим несигурността относно банковия сектор и се запитаме дали наистина сътресенията зад нас, това ни дава известна причина да забавим малко темпото.“

Кашкари казва, че не вижда доказателства за свиване на кредитирането в неговия район, включващ Монтана, Северна Дакота, Южна Дакота, Минесота и части от Уисконсин и Мичиган. Опитът му като висш служител на Министерството на финансите по време на финансовата криза от 2008 г. обаче го кара да мисли, че „напрежението при банките не е непременно напълно зад гърба ни“, посочва още WSJ.

Банките търпят загуби от облигациите които са придобили, когато лихвите бяха на ниски нива през 2021 г., въпреки че не са длъжни да ги отчетат като текущи загуби, ако ще държат книжата до падеж.

Обърнатата крива на доходност, при която доходността на краткосрочните държавни облигации е по-висока от тази на дългосрочните облигации, може да ограничи способността на банките да отпускат кредити с печалба (и също така е предупредителен знак, предхождал всяка рецесия в САЩ след Втората световна война).

Основен индикатор при облигациите сочи за На фокус е спредът между 10-годишната и 3-месечната доходност по държавните облигации

„Няма съмнение, че обърнатата крива на доходност не работи за банките. Тя нарушава основите на техните бизнес модели и колкото по-дълго е обърната, толкова по-предизвикателна става средата за банките“, коментира Кашкари.

Колко сериозно ще стане напрежението при банките зависи от перспективите за инфлацията, казва още Кашкари. Ако инфлацията се забави бързо, Фед може да успее да намали лихвените проценти в началото на следващата година, което ще облекчи натиска върху банките.

Ако обаче високата инфлация е по-устойчива и изисква Фед да задържи лихвите на по-високи нива за по-дълго време или да продължи да ги повишава, тогава напрежението в банковия сектор „вероятно ще стане по-сериозно“, предупреждава Кашкари.

Пазарите в момента дават около 83% вероятност да няма 11-то поредно увеличение на лихвените проценти на заседанието на Фед на 13-14 юни, според инструмента за проследяване FedWatch на CME Group.