Защо фалиралите американски банки не са плочки в по-голямо домино

SVB, Signature Bank, Silvergate - през последните седмици американският банков сектор влезе под прожекторите на общественото внимание с краха на няколко финансови институции. Това постави пред анализатори, бизнес и инвеститори със страшна сила въпроса: “Връщаме ли се в 2008?”, а случилото се с втората по-големина швейцарска банка Credit Suisse, меко казано, добави допълнителни тъмни щрихи към цялата картина. 

 

В резултат на това спекулациите за “ефект на доминото” започнаха да обикалят телевизионните студия, поставяйки събитията отвъд океана и тези в сърцето на Европа на една плоскост. 

 

Но можем ли наистина да говорим за подобен сценарий, предизвикан именно от SVB, Signature Bank и Silvergate? 

 

Signature Bank и Silvergate 

 

“Тези две банки фалираха по много специфични причини, които не са съотносими към по широкия банков сектор дори в САЩ. Те са сравнително малки и оперират в много специфична сфера - криптовалутите. Тоест, основната част от кредитните им портфейли са насочени към различни криптоначинания - високорисков сегмент, който зависи в много голяма степен от състоянието на криптопазара и конкретните котировки на водещите криптовалути”, обяснява Константин Проданов, финансист с десетгодишен опит в японския банков сектор. 

 

Затова и събитията от последната година, в рамките на която фалираха някои от най-големите представители на криптоиндустрията, се отразява на тяхното представяне. Но това е само върхът на айсберга. 

 

“Там имаше един огромен балон, който се засили след 2020 г. в резултат на монетарните политики, въведени от Фед за справяне с последиците от пандемията. Това беше огромната ликвидност, която се изсипа както към фондовите пазари, така и към криптосферата. Котировките достигнаха рекордни нива, появиха се най-разнообразни криптовалути”, припомня Проданов. 

 

В последната една година обаче настъпва отрезвяване, котировките се приземяват “твърдо” - в някои случаи с 90% спад, което се отразява негативно на абсолютно всички платформи, свързани с този сегмент.  

 

“Това, на свой ред, доведе до проблеми в кредитните портфейли на тези банки. Там става дума за един много високо концентриран кредитен портфейл, който не е свързан с по-широката икономика, както и с други значими играчи във финансовата сфера, така че да се получи ефект на доминото”, категоричен е финансистът. 

 

В банкова криза ли сме?Продажбата на Credit Suisse под пазарната ѝ стойност изплаши инвеститорите, но другите пазари се задържаха спокойни. Какво се случва?

Случаят SVB 

 

Случаят със SVB е по-различен, но отново много специфичен и не може да се правят по-широко валидни заключения, тъй като става дума за “класически пример на банка, която не е оперирала като банка, а като инвестиционен фонд”.  

 

“Там става дума за лоши, макар и формално законни практики, както при управлението на активите, така и на пасивите”, казва Проданов и обяснява в детайли: 

 

“Пасивите на една банка са депозитите. Проблемът на SVB е, че 95% от депозитите в нейния портфейл са били негарантирани - над 250 хил. долара. За сравнение, средният процент на негарантираните депозити за американската банкова система е под 50%. Това е проблем, защото техните собственици са много по-уязвими на потенциални притеснения и много по-бързо могат да решат да изтеглят средствата си при някакви проблеми”. 

 

Едновременно с това тази депозитна база е концентрирана както регионално, така и като индустрия - щата Калифорния, а типа депозанти са предимно стартъпи, технологични компании и фондове за рисков капитал, които инвестират в тях. През последната година този тип организации обаче са подложени постоянен натиск заради повишаването на лихвените проценти. 

 

“Това са компании, които продават на инвеститорите идеята за бъдещ растеж, а не толкова за текущи печалби, и всъщност нямат позитивни парични потоци. В момента, в който ерата на евтините пари свърши, се оказа, че кешовите наличности, които те имат по сметките, им трябват все повече за посрещането на текущи нужди. А това доведе до засилено теглене на депозити”, посочва финансистът. 

 

И тук идва проблемът с активите, или кредитите, които една банка раздава на бизнес и домакинства. SVB много бързо увеличава депозитната си база - за три години я учетворява, но кредитния им портфейл остава скромен, тъй като избират вместо да раздават кредити, да насочат събраните средства към държавни ценни книжа и други инструменти с фиксиран доход като ипотечни облигации. 60% от активите на банката отиват в подобни инвестиции, докато средният за индустрията е 25% (в България банките държат средно 15% в подобни инвестиции).  

 

2023 с усещане за 2008 Перспективите са големите играчи да станат още по-големи, по-малките да се сблъскат с още затруднения, смятат анализаторите

По този начин се получава огромно разминаване - средният срок на падеж на активите е около 5 години, а пасивите - депозитите, са до поискване. По друг начин казано - SVB има краткосрочни задължения, покрити с много дългосрочни инвестиции. 

 

"Друг голям проблем е, че тези ценни книжа, в които те са инвестирали, са с фиксиран доход. Когато лихвените проценти се покачват, тяхната пазарна стойност намалява. При раздаване на кредити това не се получава така, защото те са с плаващи лихвени проценти и са свързани към някакъв плаващ пазарен индекс плюс надбавка, Когато започнат да се покачват лихвите, средната доходност по кредитния портфейл също расте”, посочва Проданов и добавя: “Но ако държите ценни книжа с фиксиран доход, какъвто е случая със SVB, когато лихвените проценти тръгнат нагоре, стойността на този портфейл от активи намалява”. 

 

В крайна сметка, в момента, в който се оказва, че SVB трябва да посрещне засилено теглене от страна на клиенти, се налага да продаде част от портфейла си по нормални пазарни цени, които са по-ниски от стойността, на която са заведени счетоводно. По този начин се отваря една загуба от около близо 2 млрд. долара.  

 

Ефект на доминото? По-скоро, не. 

 

И така, с оглед на гореописаните специфики на бизнес моделите на фалиралите американски банки - възможно ли е те да се превърнат в първите плочки, които да повлекат останалите в едно глобално домино?  

 

“Ефект на доминото тук е трудно да се получи, защото големите банки от системно значение са подложени на много по-сериозен контрол и това няма как да бъде допуснато да се случи. При по-малките банки пък го няма този концентриран модел на набиране на депозити от големи негарантирани депозанти, идващи от конкретна сфера. При тях портфейлите са много по-добре диверсифицирани. По линия на активите, 75% от тези на традиционните банки са в кредитните им портфейли”, обяснява той. 

 

По думите му най-важното е какъв тип банки фалират, какво се случва с тях точно и до каква степен те са част от по-широката банкова система. Това е и ключовата разлика между 2008 и сега. Активите Lehman Brothers към онзи момент са три пъти по-големи от тези на SVB и то в долари от 2008, което означава реално 3-4 пъти повече. 

 

SVB - когато гръм удари, как ехото отеква Следвайки примера на колегите си в САЩ, стартъпите в Европа и Азия се насочиха към SVB, което показва колко е обвързана всъщност глобалната стартъп индустрия

“Освен това, въпреки че и двете институции се водят банки, едната е търговска, а другата инвестиционна. Има огромна разлика между двете както като функции, така и като тип клиентела, начин за набиране на средства, тип инвестиции и обвързаност с останалите играчи. Търговските банки обслужват по-малки клиенти, набират капитал основно през депозити на физически лица, докато инвестиционните банки обслужват големи корпорации с активи за стотици милиони, които пък обслужват големи институционални инвеститори и хедж фондове”, акцентира финансистът. 

 

По този начин инвестиционните банки играят ролята на свързващо звено между големите компании и финансовите пазари, като те самите набират активите си чрез заемни средства от други големи финансови играчи. Затова ако залитнат, залита цялата икономическа и финансова система. 

 

“В случая обаче говорим за търговски банки и ефектът от фалита им е силно локализиран до един специфичен тип инвеститори”, категоричен е в заключение Константин Проданов. 

 

Иван Гайдаров