Живеем в три регулаторни пейзажа в момента. Трите насоки на регулацията са за финансовите инструменти, която очакваме да влезе в сила в началото на следващата година, за платежните услуги и GDPR – начинът, по който третираме и се отнасяме към използването на данни, те поставят в центъра човека и потребителя.

Ако досега институциите са били задаващите правилата, сега потребителят ще има все по-голяма сила. Това каза Жулиета Мандажиева, съдружник в адвокатско дружество Точева и Мандажиева, в рамките на панел Банки и небанкови финансови институции на втория ден на „Шумът на парите“.

„Ключово за трите регулаторни рамки е информацията и данните, това ще бъде най-ценният актив на всички участници на пазара и които потребителите притежават.“, каза адвокатът.

Мандажиева обясни, че от началото на следващата година банките трябва да преминат поетапно към отвореното банкиране, т.е определена част от информацията, която се съхранява по сметките, които дават Big Data, съдържат голяма база данни, което е ценното предимство на банките, трябва да стане достъпна за трети лица. При определени условия, регулаторът насърчава, дори задължава банките, да дадат този достъп, каза тя.

Процесът ще стартира в началото на следващата година и ще продължи няколко години.

Адвокатът даде пример с телекомуникационните дружества, където може да преминем от един на друг оператор. Това вече ще се случва и на банковия пазар. Което означава мобилност на банките и цели да засили конкуренция, обясни тя.

Според Мандажиева FinTech компаниите са отражение на тенденциите, които текат в целия финансовия сектор. Ако някой харесва дадена услуга в България, няма причина и пречка да не я ползва от всяка точка на света, каза тя.

По отношение MiFID II, адвокатът каза, че в центъра на регулацията на финансовите инструменти се поставя потребителят. Различното е, че при произвеждане на нови продукти – при маркетирането и структурирането им, банките и небанковите институции ще са задължени да минат през одобрение оценка, която да се даде за това – защо е нуждата от този продукт, кой е таргетът, който ще обслужва.

Т.е новите продукти ще се предлагат на определени групи, които банката е защитила, и определила като адекватни получатели на този продукт. Защото колкото по-сложен е един продукт, толкова по-малко са хората, към които може да бъде насочен.

По този начин дериватните продукти, които се предлагат, трябва да преминат няколко теста и трябва да бъдат разбираеми за потребителите – как е формирана цената, какви рискове и доходност носят те.

Спонсори на проявата през 2017 г. са Уникредит Булбанк, Алкомет, Адмирал Маркетс, Сирма Груп Холдинг, Amundi Asset Management, iuvo, Интернационал Хотел Казино & Тауър Суитс, Регус България, LG, Mastercard, Garitage Park и Американският университет в България.

Медийни партньори на Шумът на парите' 2017 са Novini.bg, Economic.bg, Broker.bg, списание Икономика, Kaldata.com, Offnews, SmartMoney.bg и Enterprise Europe Network.

Повече информация за лекторите и програмата на събитието може да намерите на https://profit.bg/forum/ или във Facebook.