България показва постоянство в защитата на културното наследство

4608
България показва постоянство в защитата на културното наследство

© Българско председателство на Съвета на ЕС

България показва постоянство в защитата на културното наследство.

На година имаме по около 50-60 присъди, които се дават на иманяри и дилъри, това играе ролята и на сериозна превенция на този тип посегателства, казва главен инспектор Ангел Папалезов, началник на сектор „Културно-исторически ценности“ към Главна дирекция „Национална полиция“.

Господин Папалезов, София бе домакин на тематична конференция от календара на Българското председателство на Съвета на ЕС, посветена на трафика на културни ценности. Как оценявате нивото на сътрудничество на България с партньорските служби при противодействие на този тип престъпления?

По отношение на международното сътрудничество има два аспекта. Единият е регионалното сътрудничество на Балканите. По тази тема имаше доклад на Центъра по правоприлагане в Югоизточна Европа (SELEC) в Букурещ, Румъния, в него ставаше дума за операции, проведени на територията на България, Турция, Сърбия, Румъния, Гърция, Македония, Албания.

Това са страни, които са донори за европейския и световния пазар. България участва в няколко операции на регионално ниво, проведени с партньорски служби от балканските страни, но и в редица съвместни действия, осъществени на територията на Балканите, заедно с властите във Франция или Германия, защото там е крайната реализация на пазара.

Другият аспект е сътрудничеството на европейско и международно ниво по съвместни разследвания на трафик на културни ценности.

Какви примери можете да дадете?

Да, такива примери вече има – между България и Испания, Франция и Швейцария, Италия и Англия. В случая говорим за използване на възможностите на програмата EMPACT на Европол, финансираща съвместни разследвания.

След оперативно сътрудничество е възможно включването на съвместни разследвания, при които има едновременно образуване на досъдебни производства, напр. в България и във Великобритания. В този случай разследването се води от прокурори, базирани в Хага, в Евроджъст, а в двете страни се изготвя така нареченото оперативно ръководство – кога и как да се проведат оперативните действия.

Използването на подобна възможност е все по-наложително, тъй като движението на културни ценности в Европейския съюз се засилва. Това е съвсем логично, защото движението на стоки и хора в рамките на Съюза е свободно, но това улеснява и трафика на културни ценности към Западна Европа.

Посочите случай, при който има върната културна ценност с участието на български служители?

Сещам за случай, при който има културна ценност, намерена у нас и предстои връщането й в Италия. На първа инстанция делото мина, сега се чака решението на втората.

Голямо количество антични предмети - 360 монети, 30 украшения и части от въоръжение, открити и иззети в хода на специализирана полицейска операция, проведена 1 февруари на територията на Хасковска област от служители на сектор КИЦ в ГДНП и ОДМВР - Хасково


А случай, при който е върната наша ценност от чужбина?

Да, имаме съвместни действия с италианците, които на няколко пъти ни връщат предмети, задържани в аукциони или нумизматични панаири във Верона и Рим. Няколко хиляди предмета са ни върнати от там.

Има случаи и на върнати предмети от Германия и Канада. Възложили сме съдебни поръчки да ни бъдат върнати предмети от Швейцария и от Англия.


Благодарение на усилията на служители на ГД „Национална полиция“, внушителна надгробна каменна плоча с тегло около 1200 кг с изсечен върху нея надпис, открита в района на античния град Хераклея Синтика в мeстността Рупите край Петрич, е запазена за поколенията на мястото, на което е била поставена

За какви предмети става въпрос?

Основно нумизматика, статуетки, украшения…

Каква е ролята на България в черния пазар на културни ценности?

България е страна-донор. На наша територия са се развивали няколко цивилизации – тракийска, елинистична, римска, византийска, средновековна. При нас има много находки от тези периоди и те са много интересни и търгуваеми на пазарите за културни ценности.

Откритите у нас предмети от тези периоди представляват интерес за износ, тъй като тук се търгуват за жълти стотинки, грубо казано, а в световен мащаб се продават на високи цени. Това е причината този пазар и дейност да са атрактивни.

Иначе, като организационна и нормативна база, България стои много добре. С промените в Наказателния кодекс от 2009 г. и създаването на Закона за културното наследство след 2011 г. съдебната практика стана изключително ползотворна по отношение на опазването на културно-историческото ни наследство.

Това е годината, след която се наблюдават много осъдителни присъди, а това вече играе ролята на сериозна превенция върху криминалния контингент. По този начин гарантираме и опазването на културното наследство. На година имаме по около 50-60 присъди, които се дават на иманяри и дилъри.

Те вече много добре си дават сметка, че ако ги хванат с незаконни предмети, такива, които не са регистрирани съгласно закона, вероятността да стигнат до присъда е много голяма. Това позволява ние да сме ефективни.


Криминалисти от ГД „Национална полиция“ установиха издирвана икона, принадлежаща на Кукленския манастир. Това е първият случай на открита инкриминирана вещ с културна стойност чрез външния интернет достъп до модула за издирвани ценности. Иконата е на св. св. Козма и Дамян и е била открадната от Царския ред на църквата в манастира

А как стоим сред останалите страни по отношение на работата, която вършим по опазване на културно-историческото наследство?

В международен план България е желана страна за партньор. Специализирано звено на Франция (ОСВС), както и карабинерите от Италия (ТРС) проявяват интерес към нашата дейност и търсят партньорството ни, като заявяват готовност за сътрудничество в тази област.

Причина е постоянството на България в защитата на културното наследство. Това е наш приоритет както за МВР, Министерството на културата, така и за държавата.

Кои са най-честите трудности, които срещате?

Известно затруднение за нашата работа е, че археологическите обекти, които са най-интересни за иманярите, се намират в труднодостъпни или обезлюдени места, гористи или дори земеделски местности. За да сме ефективни, работим активно с музеите по места и Инспекторатите на Министерството на културата, които да ни подават информация кои са обектите в риск.

По този начин можем да засилим вниманието на колетите от областните дирекции на МВР и районните управления, на чиято територия се намират, за да правят по-чести обходи.


Голямо количество антични предмети - 360 монети, 30 украшения и части от въоръжение, открити и иззети в хода на специализирана полицейска операция, проведена 1 февруари на територията на Хасковска област от служители на сектор КИЦ в ГДНП и ОДМВР - Хасково

На форума в София бяха засегнати и проблемите, които следват от онлайн търговията с културни ценности. Там как стоят нещата?

Има два аспекта. Единият се отнася до вътрешната онлайн търговия, която се осъществява чрез платформи, ситуирани в България, ползвани като локален пазар. А другият е, когато биват използват сайтове за международна търговия. По отношение на вътрешния онлайн пазар, ръководствата на платформите, през които върви търговията, осъзнаха своята отговорност и с тях си сътрудничим много добре.

Те разбират, че част от обявите, които им предоставят за публикуване, са или на ръба на закона, а често го и нарушават. Затова те се опитват да решат въпроса, като напомнят на потребителите си, че не могат да качват обяви за исторически предмети.

В резултат на доброто сътрудничество помежду ни може да се каже, че сме ограничили в много голяма степен вътрешния онлайн пазар. За миналата година с колегите от областните дирекции на МВР сме образували 40 досъдебни производства за онлайн-предлагане, а сме свалили стотици обяви.

По-сериозно е положението с големите платформи за международна онлайн-търговия. Част от тях също добре сътрудничат на властите - Европол, полицейските структури на страните от ЕС. Проблемът обаче идва от това, че част от потребители са качили обявите си от страни, в които законодателството за търговията с археологически предмети е либерална.

Това означава, че е трудно доказуемо, че самите предмети са с незаконен произход от България или друга страна-донор. Ще ви дам пример - възможно е зад даден акаунт да стои българин, но е регистриран на IP-адрес в Англия, Белгия или Холандия.

Тогава трябва да се направи разследване със съответната страна, за да се докаже, че този човек ползва фиктивни адреси и IP на нейна територия, а всъщност, става въпрос за незаконно изнесена стока от България, която заедно с парите, трябва да се проследи до нашата държава. Това коства месеци разследване, човешки ресурс, административен капацитет… Водим такива разследвания, но са трудни. 

Подобни статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg