Европа иска да се превърне в регулаторна суперсила в света на технологиите

1076
Европа иска да се превърне в регулаторна суперсила в света на технологиите

© Pixabay

Преди малко повече от две години Европа влезе в ролята на регулаторна суперсила в сферата на високите технологии.

Нейният стандарт за защита на личните данни GDPR (General Data Protection Regulation) беше копиран от много страни по света и беше възприет като една от най-стриктните рамки за гарантиране на личната неприкосновеност в мрежата.

В същото време Съединените щати не правеха почти никакви опити да установят контрол върху разрастващата се технологична индустрия. Оттогава насам се промениха много неща, пише The Economist.

Тази есен европейският Върховен административен съд отмени рекордната глоба от 14 милиарда евро, наложена на Apple от еврокомисаря по конкуренцията Маргрете Вестагер. Това беше тежък удар върху нейната антимонополна стратегия, чиято цел е да постави под натиск американските технологични гиганти.


Междувременно, в САЩ Конгресът публикува подробен документ, в който се описват насоките за усъвършенстване на антимонополното законодателство. Американският съдебен департамент пък заведе дело срещу Google за злоупотреби с господстващо положение в интернет търсачката, поддържана от компанията.

Федералната търговския комисия и още 46 щата пък съдят Facebook заради подобни монополни практики в социалната мрежа.

Сега Европа иска да си върне ръководната роля в мисията за поставяне на високите технологии под контрол. Тази седмица Европейската комисия публикува за обществено обсъжане проекта на две директиви, които засягат работата на големите технологични компании. 

Ако влязат в сила, с новите наредби за дигиталните услуги и за дигиталните пазари ( Digital Services Act, DSA и Digital Markets Act, DMA) ще се осъществи най-мащабната реформа на Стария континент в сферата на онлайн комуникациите.

"Тъй като дигиталните платформи заемат все по-важна роля в обществото и в демокрацията като цяло, ние полагаме усилия за организацията на дигиталното пространство в следващите десетилетия", обясни еврокомисарият, отговарящ за вътрешния пазар, Тиери Бретон.

Новото в случая е, че и двете директиви отхвърлят досегашния подход, който се базираше на съдебни искове и санкции за минали събития. Досегашната практика показа, че този процес обикновено отнема много време и не оказва нужното влияние върху технологичните гиганти.

Сега Еврокомията ще заложи на "изпреварващия" подход ex ante, който разчита на предварително наложена рамка, в която компаниите ще оперират.

Американските технологични гиганти с рекордни печалби въпреки пандемиятаАмериканските технологични гиганти публикуваха силни финансови отчети за третото тримесечие на тази година

Обхватът на новите разпоредби е изключително широк. Незаконното разпространение на стоки, услуги и съдържание, злоупотребите с платформите, прозрачността на дигиталната реклама и таргетираните съобщения попадат в полезрението на директивата за услугите DSA.

Тази за дигиталните пазари DMA пък дефинира новата категория на платформите "портиери" и им забранява да се възползват от своето господстващо положение спрямо по-малките пазарни участници.

Технологичните гиганти вече няма да могат да "фаворизират" собствените си продукти в своите платформи, както и да забраняват на потребителите да премахват предварително инсталираните софтуерни продукти на своите устройства.

Единствената голяма и противоречива тема, свързана с технологичната индустрия, е която не е засегната в новите нормативни актове, е къде компаниите плащат своите данъци.

Изготвената от ЕС законодателна рамка е насочена главно към американските технологични гиганти. За разлика от GDPR, която важи за всички играчи в дигиталното пространство, независимо от размера на продажбите им или от пазарната им капитализация, DSA ще се прилага само за компаниите с достъп до над 45 милиона потребители, или около една десета от населението на Евросъюза.

DMA пък ще третира дадена платформа като "портиер", ако контролира достъпа до платформи с над 45 милиона потребители и има пазарна капитализация от над 65 милиарда евро.

В момента само една европейска компания отговаря на тези критерии - германският производител на бизнес софтуер SAP. В същото време американските Alphabet, Amazon, Apple, Facebook и Microsoft попадат категорично в обхвата на новите разпоредби.

Предвидените санкции за нарушителите са изключително тежки. Нарушенията на директивата за дигиталните услуги могат да доведат до глоба в размер на 6% от глобалния оборот на компанията.

Директивата за дигиталните пазари пък предвижда санкции в размер до 10% от глобалния оборот, което, в случая с Amazon или Apple, например, отговаря на около 28 милиарда долара. "Серийните" нарушители пък ще плащат още по-сериозни глоби.

В последните няколко месеца технологичните гиганти лобираха активно за смекчаването на новата регулаторна рамка, но законодателите в Брюксел не се вслушаха в аргументите им. Финалните ревизии на двата документа са по-рестриктивни от предварителните очаквания.

А еврокомисарят по вътрешния пазар Тиери Бретон напоследък втвърди доста тона спрямо големите технологични компании, заявайки наскоро, че те са станали "твърде големи, за да ги е грижа".

Със сигурност обаче ще ги е грижа за юридическата рамка в ЕС и особено за DMA - директивата за дигиталните пазари. Докато DSA (директивата за дигиталните услуги) им вменява отговорност просто да прилагат по-активно мерките, които така или иначе взимат, DMA преформатира целия пазар. Основните им аргументи могат да бъдат разпределение в три групи.

Първата е изолирането на малките и средните компании, които не попадат в обхвата на новите рестрикции. Според технологичните гиганти това е форма на дискриминация.

Втората важна точка засяга забраната за преференциално третиране на собствените продукти в платформите, поддържани от компаниите. Според тях тази практика е нормална и се прилага в много други индустрии, - както онлайн, така и "офлайн".

Третата точка, срещу която представителите на Силициевата долина протестират, е задължението да споделят част от своето ноу-хау и от своите бази данни с по-малките играчи. 

Търсачките на Google и Amazon ще трябва да предоставят данните за класациите на продуктите, търсенията на потребителите и статистиката за техните "кликове" на по-малките конкуренти като френската Qwant, например. Според технологичните гиганти това е директно нарушение на тяхната интелектуална собственост.

ЕС иска да задължи технологичните гиганти да споделят базите си от данниЕвропейският съюз обмисля законодателни промени, с които да принуди големите технологични компании да споделят данни с техните по-малки конкуренти

Принципът, че "дяволът е в детайлите" е общоизвестен и вероятно ще бъде приложен в процеса на усъвършенстване на новата нормативна рамка на ЕС. Оформянето на двата основни документа в новата стратегия за "организация" на дигиталното пространство на Стария континент вероятно ще отнеме поне две години. За финализирането на регламента за GDPR бяха нужни четири години, припомня The Economist.

Законите трябва да бъдат гласувани от Европейския парламент, където, под натиска на народните представители, могат да претърпят допълнителни промени. След това трябва да получат одобрението и на Съвета на министрите.

Засега обаче представителите на технологичната индустрия не очакват големи промени и размествания в предложените текстове.

Със сигурност обаче не само големите имена от Силициевата долина, но и новата администрация в Белия дом, начело с новоизбрания американски президент Джо Байдън, ще следят отблизо за всякакви сигнали на "дигитален протекционизъм".

Едно от основните подозрения на водещите компании от сектора е, че Франция и Германия се опитват да създадат по-благоприятна среда за развитието на европейските технологични фирми. Част от бюрократите в Брюксел гледат със завист към Китай, който не разрешава на американските компании да развиват самостоятелна дейност на негова територия, което осигурява широко поле за действие на местните играчи. 

Новите директиви обаче могат да постигнат и обратния ефект. Водещите европейски технологични компании, които покриват критериите на DMA и DSA, ще трябва да се съобразяват с тях, макар и да са далеч от мащабите на своите американски конкуренти.

Появиха се спекулации, че финалните версии на разпоредбите са се забавили, защото музикалната платформа Spotify и още няколко европейски компании, са се опитали да лобират за промяна на критериите за платформите "портиери", така че да не влязат в техния обхват.

Френският президент Еманюел Макрон наскоро заяви разочарованието си от факта, че Европа се оказва по-добра в регулирането на дигиталния сектор отколкото в създаването на собствени технологични "шампиони".

"В момента САЩ имат GAFA ( Google, Apple, Facebook и Amazon), Китай има BATX (Baidu, Alibaba, Tencent и Xiaomi), а Европа има GDPR", коментира Макрон в разговор със създателя на Skype Никлас Зенстрьом.

Ако добави още две такива абревиатури към своята регулаторна рамка, Европа може и да успее да ограничи влиянието на американските и дори на китайските технологични гиганти. Но сами по себе си те няма да помогнат на европейските им аналози да станат по-конкурентоспособни, отбелязва The Economist. 

Българският бизнес

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg