На 8 април 2022 г. се навършват 30 години от проведената първа борсова сесия в новата икономическа история на България.

Това са години, в които българският капиталов пазар възстановява работа, институционално се структурира, развива се технологично и функционално, създава инвестиционен интерес в страната и чужбина.

Тези 30 години не бяха леки и капиталовият пазар измина своя труден път на развитие - смениха се различни поколения експерти, брокери, емитенти, инвеститори и институции, но всеки един от тях даде своя принос за надграждане на постигнатото във времето, за да придобият борсата и българският капиталов пазар днешния си облик.

Това разказва Жечко Димитров, изпълнителен директор на СФБ Капиталов пазар АД - правоприемник на Софийска фондова борса.

Историята на българския капиталов пазар накратко
За начало на акционерното дело в България се счита 1862 г., когато в Цариград е регистрирано "Параплувно търговско дружество Провидение" с капитал 12500 турски лири. През 1896 г. във Варна е учредено "Българско търговско дружество", а на следващата година в Цариград "Българско заемателно дружество". До Освобождението са създадени общо 11 акционерни дружества.

На 1 февруари 1912 г. Народното събрание приема Закон за борсите (обнародван в ДВ бр.48/29.02.1912 г.). Софийска фондова борса е учредена на 28 юли 1914 г., но реално борсовата търговия започва официално на 20 януари 1918 г., разказва Димитров.

Софийска фондова борса започва подготвителна работа за започване на ефективна дейност след края на войната. Осигурено е ползването под наем на помещение в сградата на Търговско-индустриалната камара, изготвени са наредби за провеждането на борсовите сесии и са определени тарифите за участие.

С Указ от 25 май 1915 г. е приет Борсовият правилник на Софийска фондова борса (обнародван в ДВ бр.120/1 юни 1915). Поканени са всички емитенти на ценни книжа - банки, производствени и търговски дружества, да се регистрират за участие във фондовата търговия.

Софийска фондова борса е закрита и национализирана на 27 декември 1947 г. с промяна в чл.45 от Закона за банките, като цялото имущество по право преминава безвъзмездно върху държавата. При БНБ се учредява служба, която е трябвало да продължи дейността на борсата по правилник, изработен от банката, припомня Димитров.

Българите вече могат да търгуват с крипто инструменти на БФББорсата пуска осем крипто ETN-и на пазар BSE International

Условия за възраждането на българския капиталов пазар
С ПМС 64/87 г. е приет Правилник за стопанската дейност, с който се дава право на предприятията да издават облигации и други ценни книжа. С влизането в сила на Указ 56, през 1989 г. възникват първите акционерни дружества (АД) в новата икономическа история на България.

От регистрираните 92 дружества, повечето са от сферата на банковото дело, като резултат от преобразуването на окръжните и районните клонове на БНБ в универсални търговски банки. През 1990 г. са регистрирани нови 63 акционерни дружества, като най-голяма част от тях са преобразувани търговски обекти от областта на туризма в самостоятелни дружества по решение на Комитета по туризъм.

През 1991 г. влиза в сила Търговският закон и възникват нови 298 акционерни дружества, като почти половината от тях (138) са преобразувани държавни фирми главно от системата на промишлеността.
Към края на 1992 г. общият брой на регистрираните дружества е 603 бр. (ЕАД - 17 и АД - 586 бр.).

През 1992 г. е приет Законът за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (ЗППДОП) и започна подготовка за провеждане на масова приватизация.
Възникването на новите акционерни дружества и в най-голяма степен - очакваната приватизация на държавна и общинска собственост, нарастващият инвестиционен интерес във и към България, предполагат необходимостта от изграждане на механизми за вторична търговия с акции и други финансови инструменти.

Жечко Димитров разказва още, че частната инициатива на изградилата по това време широка търговска мрежа в цялата страна „Оупън маркет“ среща подкрепата на тогавашния заместник-председател на Българската стопанска камара Божидар Данев и двете организации учредяват през декември 1991 г. „Софийска фондова борса“ ООД.

Началото на борсовата търговия на 8 април 1992 г.
Първата борсова сесия на Софийска фондова борса е проведена на 8 април 1992 г., в заседателната зала на тогавашната сграда на Българската стопанска камара на ул. Алабин 16-20. За хората от днешното поколение тази първа борсова сесия вероятно би предизвикала повече снизходителни усмивки, защото е проведена на принципа на аукциона – с наддаване за предложените акции.

Първата официална сделка със 7 акции на тогавашната ТБ „Балканбанк“ АД полага началото на дейността на борсата.

Първите стъпки на борсовата търговия
Борсовите сесии на Софийската фондова борса през 1992 г. се провеждат по веднъж на две седмици. През май 1992 г. стартира работа и Първа българска фондова борса АД, а само за 2 години възникват общо 16 фондови борси в страната – София, Стара Загора, Варна, Русе, Бурас, Плевен, Сливен, Габрово, Перник, Раднево, Враца, Шумен и др.

В периода 1992-1994 г. десетки частни акционерни дружества стартират набирането на публични емисии през фондовите борси и интересът на инвеститорите расте непрекъснато.

На 6 август 1993 г. Софийската фондова борса организира и провежда първия си курс за брокерска правоспособност, а през есента на същата година БСК организира посещение и работни контакти с Франфуртската фондова борса. От 19 януари 1994 г. започва провеждането на ежедневна борсова търговия, разработени и въведени са електронни системи за присъствена търговия.

През м. юни 1994 г. излиза първият брой на специализираното месечно списание „Капиталов пазар“, което съдържа пълна борсова информация, анализи, статии и интервюта за капиталовия пазар в България.

Първоначалната еуфория за инвестиции в ценни книжа на дружества, обещаващи атрактивни печалби, закономерно води до краха на финансовите пирамиди Лайф Чойс Интернешънъл АД, Ийст Уест Интернешънъл АД, Лекс АД и други. Много хора губят парите си и назрява значително обществено напрежение, което принуждава държавата да предприеме мерки за регулиране на капиталовия пазар.

През 1995 г. Народното събрание приема първия специализиран закон, регламентиращ търговията с ценни книжа – Закон за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества, и се създава специализиран надзорен орган на пазара на ценни книжа – Комисията за ценните книжа и фондовите борси (понастоящем КФН).

В периода 1995 – 1996 г. се изгражда институционалната инфраструктура на капиталовия пазар, като се създава Българската фондова борса АД, която обединява Първа българска фондова борса АД и няколко регионални борси. Учреди се и „Централен депозитар“ АД.

Въз основа на решението за масова приватизация на държавните преприятия, трансформирани в акционерни дружества, в периода 1996-1997 г. са създадени повече от 80 приватизационни фондове и акциите на повече от 1200 предприятия са „качени“ за търговия на борсата.

През 1997 г. Българската фондова борса се обединява със Софийска фондова борса АД, като наименованието на новата борса е „Българска фондова борса – София“ АД (БФБ) и получи лиценз от КЦКФБ (КФН).

Борсовата търговия днес и утре
30 години след проведената първа борсова сесия в България можем безспорно да се гордеем с постигнатото. Да не забравяме, че Лондонската фондова борса води своето начало от 1773 г., Нюйоркската фондова борса - от 1792 г., Борсата в Париж - от 1802 г., и т.н.

Нашата фондова борса е сравнително млада, но бързо укрепна, разви се и се утвърди, смята Жечко Димитров. Днес на БФБ се търгуват ценните книжа на повече от 350 емитента, пазарът за малки и средни предприятия (BEAM) успешно реализира няколко изключително успешни първични публични предлагания на акции, търговската система на борсата е съвременна и позволява предоставянето на нови услуги, финансови инструменти и възможности за емитентите, посредниците и инвеститорите. България може само да се гордее с работата и на Централен депозитар.

Работата за развитието на капиталовия пазар в България е отговорност за всички – емитенти, посредници, инвеститори, експерти на фондовата борса и Централния депозитар, работодателски и професионални асоциации и НПО, но и главно на държавата. Тя трябва най-накрая да разбере необходимостта от капиталовия пазар и неговото място във финансовата система на съвременната държава.

Борсата може и трябва да е мощен инструмент за осигуряване на финансиране за българските предприятия, възможност за осигуряване на алтернативни инвестиции за българските граждани, врата за българските високотехнологични компании към международните пазари, посочва още Димитров.

Да си честитим днес 30-годишнината от провеждането на първата борсова сесия и да благодарим на всички онези, които са дали своя принос за нейното развитие, и още от утре да обърнем поглед напред, да намерим правилните и устойчиви решения, с които да посрещнем предизвикателствата на времето, завършва експертът.