Британският паунд се превърна в любимата валута на трейдърите за бягство от дълговата криза в Европа. Това заплашва усилията на министър-председателя на страната за възстановяване на икономиката от втората рецесия в рамките на три години.

Лирата е поскъпнала с 3.4% през тази година, превръщайки се в най-повишаващата се валута за посочения период сред 10-те основно търгувани валути според данни на Bloomberg.

Валутните стратези повишиха прогнозите си за паунда спрямо еврото за тази година, повишавайки очакванията си с 3.6%. Инвеститорите стават по-положително настроени за движението на британската спрямо единната валута за тази година.

Паундът поскъпна с 0.8% спрямо еврото през изминалата седмица до 80.39 пенса за едно евро. Днес британската валута продължи да се повишава, като се разменя при нива от 80.10 пенса за евро.

От октомври миналата година паундът се е повишил с 7.4% спрямо еврото, дори и въпреки стимулите за икономиката от страна на британската централна банка.

Според мечи настроените инвеститори за паунда, поскъпването прави британските стоки по-слабо конкурентоспособни на международните пазари, което ще се отрази негативно върху икономиката и в крайна сметка отново ще доведе до поевтиняване на валутата на страната.

„Британската икономика може да не е брилянтна, но се радва на статута на спасителен остров поради политическата несигурност на стария континент“, коментира Ян Станард, главен валутен стратег в лондонското звено на Morgan Stanley. „Предимството на лирата над други спасителни валути за каквито се приемат швейцарския франк например е нейната ликвидност“, допълва още стратегът.

Приемането на швейцарския франк за спасителна валута доведе до рязкото му поскъпване спрямо еврото през август до нива от 1.0080 за евро, спрямо 1.6828 през 2007-ма година.

Това наложи швейцарската банка да се намеси и да фиксира курса на еврото при ниво от 1.2000. От тогава швейцарския франк се търгува в относително тесни граници спрямо еврото, което го прави слабо привлекателен за спекулантите на валутните пазари.

Така след ограничената ликвидност на франка, инвеститорите се насочиха към британския паунд, който бе новата „спасителна алтернатива“ за тях.